Струва ми се, че никоя муза не може да бъде такава, ако не е и музей – безкрайни зали и лабиринти, в които се крият причудливите артефакти на съществото й....
Почти няма излишна дума в тази книга. Нейният език е като от старите приказни книжки на детството ни – кокетно старомоден, елегантно ироничен, почти аристократичен
Ето какво пише за книгата писателката Елена Алексиева: "Да останеш жив – и да продължиш да оставаш жив, независимо какво се случва, независимо дори от самия живот – е само...
Мисля, че днес имаме нужда да се спасим от страданието си, което често сами си причиняваме. Понякога се вглъбяваме в това да сме жертви, което е глупаво
През 2019 г. излезе най-новата му засега изповед „Последната вечеря“. Тя в никакъв случай не бива да е последна, защото очакваме от него не само изумителни преводи, а и още...
Тони Николов е от онези издигнати интелектуалци, които ясно осъзнават, че „нашите стъпки се оказват несъзнателно продължение на стъпките, които други хора някога са поставяли по същите тези улици“
Марин ни завеща, че светът може да се подобри с „малки стъпки, направо с точици“ – а издателството им, което Зорница непременно ще продължи да развива, е точно такава точица...
В автобиографичния си роман нидерландската писателка приема това предизвикателство, като разделя книгата на две глави: едната посветена на голямата й любов с холандския журналист Исха Майер, а другата - на...
"Имаш такъв усет за думата, за нейния цвят и мирис, за „омерзението“ и „обичта“ в клетките й, и ги разграждаш и събираш с такава лекота, сякаш това ти е вродено"...
Изключителна е заслугата на издателство „Сонм“ да преоткрие един от най-значимите представители на Сребърния век, в чиято съдба до голяма степен са кодирани причините за болшевишката революция и особената роля...
Именно чрез "представянето" се случва осмислянето на този непознат и привидно непонятен възрастен свят - смисълът, който децата му придават, се мести между властта на буквалното и мощта на всевъзможното...
Тя е тайнствена и необяснима с прости думи, но започне ли човек да чете, завинаги остава в него – като мехлем, но и като рана. Голямата поезия, връхлитаща от Небесата...
Човекът, който се задържа достатъчно време на едно - обикновено екзотично и далечно - място, за да открои цивилизационните разлики с него, но и да разпознае неизбежните човешки сходства, да...
