Емануил А. Видински: Простите думи винаги са по-добрият избор

**Антония: Всеки ли днес може да пише? И свива ли се разликата между това да си масов и увлекателен в социалните мрежи, да издадеш бестселър или висококачествена проза? **

==

Емануил: Не всеки може да бъде писател, но всеки може да бъде пишещ. Въпросът от една страна е именно какво цели един човек с текстовете си - и това всеки автор е добре да изясни за себе си. Каквото и да пишеш, е добре да го правиш добре, разбира се. В това отношение помагалата и напътствията са валидни за всекиго и един курс по творческо писане със сигурност подобрява писането.

==

А: Коя е най–силната отличителна черта на един писателски стил и глас?

==

_Е: _Няма някакви уеднаквени критерии за това. Когато обаче човек придобие собствен стил, това веднага започва да си личи. А този собствен стил се гради върху две основни неща – много четене и много писане.

==

А: Как “не трябва” да се пише?

==

Е: Не е добре да се пише с клишета, с готови изрази и бомбастични фрази, защото те са маниерни и всъщност отнемат на пишещия собтвения му стил, вместо да му помагат да го намери. Простите думи винаги са по-добрият избор, отколкото някакво насилено завъртяно изречение, с което се опитваме да напомпаме описанието на дадена сцена. В крайна сметка тази сцена ще прозвучи така, че никой няма да я запомни, тъй като бомбастичните изрази само прикриват случващото се, не го подчертават.

==

А: Каква е общата тенденция сред пишещите днес млади хора, на които преподавате – споделете впечатления от практиката с курсистите ви?

==

_Е: _Всеки един курсист притежава своя индивидуалност и тъкмо нея се опитвам да извадя по време на занятията. Срещам нерядко хора с талант, чийто текстове обаче често са затрупани от клишета и витиевати фрази. Като поизтупаме писането им от тях, виждаме как отдолу се показва нещо самобитно и истинско, нещо, което си струва да бъде прочетено и което вълнува.

==

Най-често критикувам отношението към езика. За да пишем добре, трябва да сме наясно, че езикът е сложно нещо и всяка дума носи своите значения. Добре е когато пишем, да използаме езика с уважение и да опитваме да извлечем целия му потенциал. Не винаги първата ни хрумнала дума е най-точната, не винаги дадени думи наистина описват това, което искаме да опишем. С промяна на отношението към езика се променя и писането ни - и това си личи още от втората среща.

==

Във всичките ми срещи с курисити мога да кажа, че те пишат по-добре след курса, отколкото преди него.

==

Казвал съм го и преди, но ще го кажа и сега, защото ми се струва важно – не можеш да направиш от един човек, който не може да пише, писател. Това няма как да стане. Но можеш да помогнеш на един пишещ човек да намери своето писане, да се изчисти от баласта и да започне да дава път на своя собствен глас.

==

А: Кои са поне двете книги, които един пишещ човек трябва да е прочел през живота си?

==

_Е: _И тук не бих се обвързал с някакъв канон. Един съвет, който винаги давам на курсистите: да четат различна литература. Не просто неща, които им харесват, в четенето на които се чувстват уютно, но и напълно различни от вкуса им неща, които могат да ги извадят от зоната им на комфорт, но ще им покажат възможни други подходи към текста. Това неминуемо разширява хоризонта.