Георги Томов: Не трябва да се пише единствено небрежно

_Антония: Какви могат да бъдат целите на писане и как писането се съобразява с тях? _

==

Георги: Зад всичко, което прави човек, наднича някаква цел, която той може да не осъзнава, да не припознава, дори да отхвърля. За мен целта на писането има три равностойни компонента: удоволствие в настоящето; надежда за смислено занимание в обозримо бъдеще; изкушение да оставиш нещо след себе си в дългосрочен план. Опитвам се написаното от мен едновременно да забавлява и да предизвиква размисъл, но и да предразполага към духовност.

==

Антония: Кое прави гласът и стилът на един писател уникален и незабавно разпознаваем?

==

Г: Формата. Съдържанието е важно, но формата прави една творба уникална. Тя е трансцедентната съставка, алхимията на занаята. Но е трудно за обяснение какво точно е „форма“. В речника „Уебстър“ има 42 дефиниции за “form”, но по интересното е, че следват непосредствено след ”forlorn hope” (разбити надежди).

==

Антония: Как „не трябва“ да се пише?

==

Г: Не трябва да се пише небрежно. Може да се пише арогантно, надменно, ехидно, назидателно… изобщо всякак, само не и небрежно. Не мога да чета произведения, които са претупани, в които има множество „карай, може й така“. Не, не може така. Дори да е семпличка една история, ако е работено съвестно по нея, я чета с удоволствие. И обратното – какъвто и великан да е авторът, ме губи на третата небрежност. Ядосвам се не на слаби текстове, а на пропуснати възможности.

==

**Антония: Какви са предизвикателствата пред пишещите и имат ли те специфика в днешния ден? **

==

Г: Правилна е тази добавка за днешния ден. Предизвикателствата се менят, в зависимост от ценностите, които трябва да бъдат налагат в обществото. По някое време тези ценности са били свързани с Бог, след това с хуманизма, а в днешно време – с либерализма. Утре ще бъдат диктувани от технологизма – примерно, или от дейтизма – най-вероятно.

==

**Антония: Има ли задължителни книги, които един пишещ човек трябва да е прочел? **

==

Г: За да достигнеш някакво ниво в каквото и да е (учене на език, свирене на инструмент, четене) са необходими поне 5000 часа. За писане също ти трябват 5000 часа, но те трябва да са предхождани от 5000 книги. От тях „задължителни“ са около 500.

==

Аз ще изброя няколко автора: Астрид Линдгрен, Ерих Кестнер, Илф и Петров, Хашек, Джоузеф Хелър, Достоевски, Толстой, Чехов, Уортън, Ювал Харари.