Владимир Зарев: Писателят разбужда света

Aнтония: Всеки ли днес може да пише? И свива ли се разликата спрямо между това да си просто увлекателен в социалните мрежи, да издадеш бестселър или качествена проза/поезия?

==

Владимир: Ако някой си въобрази подобно нещо и повярва, че всеки може да бъде писател или поне някакъв писател, това няма да се отрази на литературата, но може да се окаже фатално за самия човек, да го превърне в един завинаги неосъществен неудачник. Писателят трябва да има преди всичко талант, а то означава въображение и интуиция, усет за драматичното в живота, за ниското и за пошлото у човека, но и за величието на човека. А още усет за сложността, енергията и безкрайността на езика, за необикновеното и красотата на Словото.

==

Писателят трябва да притежава и магическата дарба да споделя, което означава да създаде свой познаваем, но единствен и неповторим само негов свят, свят изпълнен със съдбовност, със светлина и сенки, с неспокойствие и с предчувствия, с прозрения и с високи значения. Най-накрая той трябва да бъде пределно самокритичен и да сравнява направеното от него не със своите приятели по перо, а с най-доброто в световната и в националната литература.

==

А: Коя е най-силната отличителна черта за един писателски стил според Вашия вкус?

==

В: Светът, в който живеем, е реален, той ни заобикаля, съществува, но сякаш се намира в състояние на дълбока унесеност, на вглъбеност и самосъзерцание, на особен полусън. За да бъде разбуден този свят, той трябва да бъде посочен и назован, а това става най-вече с помощта на словото. Писателят разбужда света, като според своя талант и духовни възможности може да го превърне в разказ, а по-сетне в памет, в национална история.

==

Лично аз предпочитам по-бароковото и метафорично писане, което не само разказва историята и чрез нея очертава характера, а носи вътрешна двойственост и напрежение, използва максимално енергията на езика и така означава повече от собствения си смисъл. Искам да бъда правилно разбран: предпочитам образното писане не като форма на украса, а като възможност да се придаде допълнителен драматизъм на всяка, дори и привидно спокойна, фраза или ситуация.

==

** А: Как “не бива” да се пише?**

==

В: Преди време стана модерно т.н. „бързо писане“, като за особено качество се считаше да се напише нещо повърхностно, бледо, но бързо. Така някои автори прикриваха собствената си безпомощност. Писането не може да бъде бързо или бавно, пишеш или хубаво, защото умееш, или лошо. Тези, които наистина умеят, трябва да изпитват щастливо удоволствие от писането си, уважение към своя текст и най-важното, ще повторя, пределна до жестокост самокритичност.

==

**А: Можем ли да откроим обща тенденция сред пишещите млади хора? Споделете впечатленията си от преподаването ви на творческо писане. **

==

В: Тази година (2017) бях впечатлен от качествата на повечето курсисти. Мисля, че те написаха добри, запомнящи се разкази. Това подтикна решението ми да осветля техните имена и да представя двадесет разказа в брой 4 на списание „Съвременник“. Това не е жест на колегиална щедрост от моя страна, а признание, което те напълно заслужават.

==

А: Кои са поне двете книги, които един пишещ човек трябва да е прочел през живота си?

==

В: Един сериозен професионален писател трябва да е прочел поне 500 – 600 от големите световни и национални книги, тези, които образуват гръбнака, сиянието на световната и националната литература.

==

Ако аз трябва да остана до края на живота си само с две книги, бих избрал „Братя Карамазови“ на Фьодор Достоевски и „Война и мир“ на Лев Толстой. Ако обаче имам възможност да избера три книги, те ще бъдат „Братя Карамазови“ на Достоевски, „Доктор Фаустус“ на Томас Ман и невероятния роман „Селцето“ на Уилям Фокнър.