Роберт Леви: Да пишеш, без Господ да ти диктува, е вид изнасилване

_Антония: Всеки ли днес може да пише? И каква е разликата спрямо целите – например просто да си увлекателен в социалните мрежи, да издадеш бестселър или висококачествена проза/поезия която да печели награди? _

==

_Роберт: _Има занятия, за които се иска специална нагласа. Писането е от тях. Да пишеш в социалните мрежи не е „писане”. Винаги съм смятал, че мястото на поезията не е във „Фейсбук” (но в интернет – да), освен ако не се налага да промотираш нова книга или да подсилиш представяне на поет като ФБ-събитие. А прозата по самата си същност не позволява появата й във „Фейсбук”.

==

И когато говорим за нагласа, не може някоя награда да е мотив за писане. Пишеш, защото не можеш да не го правиш. Покойният Георги Данаилов казваше (в книгата „Убийството на Моцарт”), че „обществото гледа на писателите като на тихи луди, които разговарят сами със себе си в писмена форма”. Мотив и цел на писането може да бъде както разказването на една интересна история, така и разсъждение върху света, който ни заобикаля. Получи се забавна метафора – нас в България светът все ни заобикаля.

==

А: Коя е най-силната отличителна черта на един писателски стил и глас, която ги прави незабавно разпознаваеми?

==

Р: Неочакваност. Един текст трябва да ме изненада. „Дявол да го вземе, всеки ден минавам край… Защо не съм забелязал това”? Разбира се „изненадата” не трябва да пада от нищото, да е изсмукана от пръстите. Животът е достатъчно изненадващ, светът – неочакван. Писателят трябва да пише за неща, които познава.

==

Ако говорим за поезия – една внезапна метафора, едно неочаквано усещане, дори синестетично усещане. Синестезия предизвиква у мен поезията на Марин Бодаков, Людмила Миндова и Екатерина Григорова. Поезията може да бъде дори познавателна – така пишат Стефан Иванов и Манол Глишев. Внезапност откривам у Радослав Чичев и Иван Ланджев. Списъкът далеч не е пълен.

==

Всичко дотук може да се обобщи с думата стил.

==

A: А как “не трябва” да се пише?

==

_Р: _Без вдъхновение. Да пишеш, без да ти звучи в главата, без Господ да ти диктува, е вид изнасилване. Не можеш да изнасилиш муза – отрочето ще е с генетични дефекти и вродени малформации.

==

Освен това не бива да се забравя, че писането, освен изкуство, е и занаят. И никак не е лесен за овладяване. Постига се с повече четене и с известно количество писане. А решиш ли, че си готов за издаване, имаш нужда от помощник, който се нарича редактор. Той ти помага книгата да стане по-добра, а не те замества.

==

В последно време доста често срещам писане без вдъхновение; писане, без овладян занаят и без редактор. Решил си, че можеш и подреждаш думички с твърдото убеждение, че си велик. Получава се текст, но не и литература.

==

А: Каква е общата тенденция сред пишещите съвременници днес – и какви предизвикателства стоят пред тях?

==

_Р: _Не е една обща тенденция – по-скоро става дума за тенденции.

==

Снижава се възрастта, в която младите хора посягат към компютъра (нали не очакваме днес да пишат с пачи пера?). Някои от тях имат какво да разкажат – и знаят как, - повечето не. Дотук старателно избягвах думата „талант”, но няма как да я подмина. Защото

==

талантливият човек интуитивно усеща кога е готов

==

Понякога издателствата правят лоша услуга на млади автори, като ги издават преждевременно. Да, талантът трябва да се подкрепя, но не е задължително това да стане чрез прибързано издаване.

==

В поезията стана модерно неметафоричното, в стил рап, писане. Дали това е поезия? Според мен не, но изглежда това не е само българска тенденция.

==

Предизвикателства? Всяко писане е предизвикателство – и доброто, и лошото.

==

А: Двете книги, които един пишещ човек задължително трябва да е прочел през живота си?

==

Р: Само две? Абсурдно е да дам такъв отговор. Може би кои са двата вагона книги, които един пишещ човек трябва да е прочел? Тогава изброяването може да е с обема на роман.

==

Ако толкова се държи на бройката две, то тогава това са двете книги, които никога не махаш от нощното си шкафче и постоянно ги препрочиташ.