Здравка Евтимова: Всичко освен таланта в литературата е връзки и схеми, връщане на услуги, захаросани усмивки

**Антония: Всеки ли днес може - и трябва - да пише? И свива ли се разликата между това просто да си увлекателен в социалните мрежи, да издадеш бестселър или пък висококачествена проза/поезия? **

==

_**Здравка: **_Онзи, за когото думите са по-силни от заплахата, от страха, от бесилото, човек, за когото думите са храна, вода и въздух, - такъв човек винаги ще пише. Когато някой поставя думите и живота на едно и също равнище, когато в съзнанието му те са с еднакво значение и тежест, такъв човек има писателски талант. Каквото и да пише, то ще бъде силно, то ще бъде запомнено.

==

Да, днес всеки може да пише, вратите на литературния храм са широко отворени, през тях влизат мнозина. Малцина, най-често никой, не е запомнен. Единици остават в безсмъртния дом на литературата. Няма рецепти как това може да се случи. Само талант не е достатъчен.

==

Само постоянство и упоритост, съчетани с талант, не са достатъчни. Понякога стечението на обстоятелствата помага. Какво ни остава, освен да моделираме обстоятелствата, за да работят за нас?

==

Убедена съм - рано или късно обстоятелствата работят за талантливия

==

Мнозина са добри в моделирането на обстоятелствата. Това не ги прави писатели, а литературни въжеиграчи. Нагаждачеството, дарбата да бъдеш удобен, убиват таланта. На първо място поставям не просто наличието, а мощта, устрема, неустоимостта на таланта. Всичко останало е събиране и изваждане в литературата, връзки и схеми, връщане в брой на литературни услуги, захаросани усмивки, литературни сборове и сметки. Това почти без изключение означава известност и пари, но не е литература. Не е път към безсмъртието.

==

**А: Коя е най-силната отличителна черта на един писателски стил и глас според Вашия вкус? **

==

_**З: **_Това, че писателят не подражава на никого, че е неповторим, неочакван, че написаното от него действа като пътека към смелостта и осъзнаване на собствените сили.

==

А: Как “не бива” да се пише?

==

З: Човек не бива да подражава на никого, колкото и блестящ да е неговият образец. Подражателите нямат дори своя собствена сянка. Съжалявам ги, защото сами съсипват светлото и голямото в себе си. Писателят не бива да е началник, защото подчинените раболепничат пред него и вместо истина той получава хвалебствия. Писателят не бива да се продава на богати покровители, на фондации и партии. Продажбата на таланта е гробът на писателя и началото на заплатеното с награди и почести литературно бездарие.

==

А: Каква е общата тенденция сред пишещите днес (млади) хора – и какви предизвикателства стоят пред тях?

==

З: Предизвикателствата пред писателя са едни и същи от времето на Омир до наши дни – да разкриват истината за живота, да го правят по мощен, незабравим, почтен и умен начин. Да завладяват мислите и сърцата на читателите, да им дават кураж, утеха и посока. Да превръщат младостта в трамплин към мъдростта, смелостта и почтеността.

==

А: Двете книги, които пишещият задължително трябва да е прочел през живота си?

==

З: През различни периоди от живота тези две книги за мен са били винаги различни, така броят им нараства от две на две хиляди. Въпреки всичко двете книги, които винаги са били моя светла утеха, са „Сто години самота“ на Маркес и „Стихотворения“ на Димчо Дебелянов.