Силвия Недкова: Талантът вече не е фактор в словото

Антония: Всеки ли може - и трябва - да пише днес?

==

_**Силвия: **_Не само днес. Всеки може да пише, откакто образованието стана задължително. Въпросът е какво пише, как го пише и най-вече – защо пише.

==

През последното десетилетие комуникацията стана почти изцяло писмовна. Хората говорят, пишейки. Най-добри оратори вече не са сладкодумниците и харизматиците, а тези, които владеят тайните на писаното слово.

==

А колкото до издаваните книги… Анди Уорхол беше казал, че всеки има нужда от 15 минути слава. Днес времената са други – всеки има нужда от 15 души, пред които да е герой. И го постига както може, дори с риска да издаде роман, който да бъде прочетен само от 15 души, включително редактора и коректора. Писането се оказа най-лесно, точно защото всички са грамотни.

==

Талантът вече не е фактор в словото

==

Музикантът без слух, художникът без дарба, актьорът без харизма са лесни за разпознаване. Но пишещият попада в среда, където липсва критичност, липсват критерии, защото всички я припознават като своя. Трудно е да оцениш качеството на литературата, ако си убеден, че това не е трудна работа. Твърде много писано слово има наоколо, затова взехме трайно да го подценяваме. И забравихме функциите му – то не е само комуникация, но и наслада.

==

**А: Кое, според теб, най-силно отличава един писателски стил и глас? **

==

_**С: **_Протестирам срещу идеята да се говори за отличителна черта на базата на личния вкус. Отличителната черта е нещо обективно, спецификата на всеки писателски глас не зависи от публиката, тя е функция на таланта, труда и майсторството на автора. Вкусът на читателя е важен за персоналния подбор на книги, който не е абсолютен, а личен.

==

Налага ми се да чета – поради професионални задължения – всякакви книги. Някои харесвам, други – не. Това обаче не прави моята лична оценка абсолютна.

==

Това, което мога да кажа като критик, няма общо с личното ми отношение

==

Характерността на писателя не зависи от очите ми на читател. Мога да я видя и опиша с очите на критик. Читателят в мен ще изпита емоция, критикът в мен ще я изключи и ще разчита на разум и познания. Като читател харесвам играта с думи, свободната и неклиширана мисъл, прозренията и архетипното мислене.

==

А: Как не е добре да се пише?

==

С: И тук няма закони. Всъщност – има един. Не трябва да се пише насила. Всичко останало е въпрос на талант.

==

А: Каква е общата тенденция сред пишещите днес – и какви предизвикателства стоят пред тях?

==

**С: ** Основното предизвикателство е да намерят кой да ги чете. Не е лесно при този океан от писани думи. Но и това не е най-важното, защото писането не бива да е функция на бъдещо четене. Тоест, пишещият не трябва да мисли как да угоди на читателя. Трябва да слуша оня глас (пишещите знаят!), който го води зад кулисите. Мистична работа е писането, дори когато го озаптиш и дисциплинираш. Практически създаваш свят, който не е съществувал досега. На какви предизвикателства отговарят боговете?

==

А: Има ли книги, които един пишещ човек няма как да не е прочел?

==

_**С: **_Никак не обичам рецептите от тоя тип. Няма „задължително“, има желателно, улесняващо. Вярвам, че за да разбере всички книги, които ще прочете през живота си, човек трябва да е изчел възможно най-много приказки, митологиите и Библията. Там са заложени всички кодове на човечеството. Всеки писател – дори несъзнателно – стъпва върху тях.