Кристин Димитрова: Не трябва да се пише така, сякаш преразказваш дублиран филм

Антония: Всеки ли днес може да пише?

==

**Кристин: ** Да, всеки, който познава буквите, може да пише. Така, както и всеки, който не е с оперирани гласни струни, може да пее. Така, както и аз мога да се явя да тичам на градския маратон. Няма закон срещу това. И не може да има.

==

А: Коя е най-силната отличителна черта на един писателски глас и стил?

==

_**К: **_Умът, който не може да се скрие. Въображението (което не означава уклон към фентъзи жанра). Чувството за хумор (без непременно написаното да е комедия). Човекът като мерна единица за всичко и човешката ситуация (без преки философствания). Умението да се изгради достоверно звучаща история (пък ако ще и фантастична да е). Разпознаваемост на гласа.

==

А: Как „не трябва“ да се пише?

==

_**К: **_Не трябва да се пише така, сякаш преразказваш дублиран филм.

==

А: Има ли обща тенденция сред пишещите днес – и какви предизвикателства стоят пред тях?

==

_**К: **_Нямам представа. Мен лично най-много ме ужасява многотията. Би трябвало да я възприемам като разнообразие, но в повечето случаи тя ми звучи като надвикване. Била съм в не едно жури и ужасът там е, че много скоро преставаш да четеш за удоволствие. Вж. първи въпрос.

==

Не е трудно да редиш думи. Проблемът е дали имаш какво да кажеш.

==

А: Има ли задължителни книги, които един пишещ трябва да е прочел?

==

**К: ** Съмнявам се, че има такива. Или прочиташ много, или не прочиташ нищо.