Антония: Всеки ли днес може и трябва да пише? Каква е сега разликата между това да си увлекателен и масово следван в социалните мрежи, да издадеш бестселър или висококачествена проза?
==
К: Ако говорим за свободата на словото, то да – днес всеки има правото да изрази себе си. Има множество социални платформи, където всеки може да изкаже мнение, да заяви позиция.
==
Висококачествената проза има различна функция – тя съвсем ненатрапчиво повежда читателя по пътя на историята, която му разказва, и тихичко, като шепот в ухото, му подава онези мисли и въпроси, които авторът е заложил в нея. А след това оставя читателя сам да открива - себе си в книгата като в огледало, непризнатите мисли, неприетото минало, тайните копнежи, незададените въпроси, отбягваните истини – за себе си или за света, за миналото, настоящето или бъдещето. Или просто бива погълнат от вълнуваща история, която показва света от различен ъгъл, разказвайки познатото по нов начин – възможностите са много и всичко зависи от целта на автора. Във всеки случай
==
висококачествената проза не е монолог, а разговор
==
между писателя и читателя. Тя създава атмосфера – потапяш се в нея и не можеш да излезеш от там. Прочетох “Смъртта е занимание самотно” на Бредбъри в юношеските си години – и до днес всеки път щом заговоря за тази книга чувам дъжда, виждам трамвая…
==
**Силната литература оставя диря на промяна, на нещо добавено или отнето, **
==
прочетеното продължава да живее у теб дълго, след като си прелистил последната страница. Думите носят голяма сила, голям заряд, а висококачествената проза е мястото, където силата им достига своя връх. Великите писатели ще се помнят, докато съществува човечеството. Защото ако отнемем от света цялото му литературно наследство, какво ще остане от него?
==
Колкото до това да издадеш бестселър – не е задължително бестселърът да е висококачествена проза, и обратното. Не зная как се издава бестселър – лично аз пиша, защото не мога да не го правя, изпитвам нужда да седна пред компютъра и да се потопя в историята, която разказвам, – действа ми терапевтично дори. А след издаването си книгата поема по своя път и… докъдето стигне.
==
А: Коя е най-силната отличителна черта на един писателски глас и стил според Вашия вкус?
==
К: Откровеност. Неподправеност. Най-вече откровеност.
==
Неискреността прозира през редовете и прави гласа на автора слаб и неубедителен. Не винаги е лесно да си откровен, когато пишеш: за да напишеш история със силен глас, с дълбок смисъл, първо трябва да погледнеш към себе си, да се осветиш с прожектор и да разгледаш внимателно всички неравни похвърности, да ги приемеш. А после да направиш същото и с хората около себе си, със света – и едва тогава ще успееш да пишеш откровено и неподправено, ще успееш да намериш своя глас. А когато гласът действително е твоят, той ще бъде силен.
==
Не може да разказваш нещо, което не разбираш – няма как да звучиш убедително тогава.
==
Със стила е по-различно – според мен стилът на един писател е съвкупност от всичко прочетено, от онези автори, които най-силно са го впечатлили и разбира се собствените му творчески дадености.
==
А: Как “не трябва” да се пише?
==
К: Зависи какво пишеш. А и ми се струва, че това е твърде относително – всеки писател следва да знае сам за себе си какво “трябва” и “не трябва” да прави, когато пише. Това е процес, в който се учиш, трупайки опит – пробваш и грешиш, докато се получи. Важното е да бъдеш честен със себе си и да оставиш егото настрана, за да можеш обективно да оценяваш своя труд и да усещаш кога текстът ти има нужда от още работа и кога е готов да тръгне по пътя на издаването. Ако трябва да дам конкретен отговор, то
==
не бива да пишеш онова, което смяташ, че хората искат да прочетат
==
“Не трябва” да пишеш с мисълта за одобрение, успех, рецензии, награди и така нататък. Да си писател е самотна професия – писателят взема един празен лист и създава от него цял свят – но за да го създаде, в процеса на творчеството, той трябва да затвори вратата към света, който го заобикаля. Насаме с историята си – така твориш с любов, а това се усеща от читателя.
==
А: Има ли някаква обща тенденция сред пишещите днес – и специфични предизвикателства, които да стоят пред тях?
==
_**К: **_Трудно ми е да говоря за обща тенденция – дори ми се струва, че може би общата тенденция сред пишещите днес е, че няма такава. Свободата на словото в света днес позволява толкова различни жанрове и теми, а писателите са твърде разнообразни, за да мога да доловя някаква обща тенденция.
==
Най-голямото предизвикателство според мен е, че днешният свят бърза
==
Бързо се променя, бързо забравя, бързо взема решения. Дълбоката мисъл, изобщо времето за размисъл, все повече намалява, дори ежедневието ни е такова – все бързаме за някъде. А сериозната литература е време за размисъл, изобщо тя е време – отделено време, концентрирано време. Това е предизвикателството пред писателите днес – да извикат у читателя желание да намери това време и да го отдаде на литературата. В света на технологиите и социалните мрежи,
==
пособността у хората да се концентрират - особено сред младите поколения - е драстично намаляла
==
А за да четеш сериозна литература, умението да концентрираш вниманието си за дълъг период от време е задължително.
==
А: Двете книги, които един пишещ човек задължително трябва да е прочел през живота си?
==
_**К: **_Много ще ми е трудно да подбера само две. Четенето е интимно преживяване, затова книгите помогнали на един, може да нямат същата полза за друг. Ако мога да обобщя, то световната класическа литература е на първо място, а след натрупването на тази база вече може да започне онова много вълнуващо откриване на собствените предпочитания сред цялото бурно море от книги, подарени на човечеството.
==
Книгите, повлияли на мен, са “Майстора и Маргарита” на Булгаков – любима ми е, препрочитам я непрекъснато. “Девет разказа. Семейство Глас” на Селинджър – юношеските ми години. И въпреки че нарушавам рамките на въпроса, ще споделя още “Щастливият принц” от приказките на Оскар Уайлд, цялото творчество на Фицджералд и за да не прекаля с изреждането на имена – руските класици.
