Иван Ланджев: Масова заблуда е, че изкуството чрез слово е по-лесно от останалите

Антония: Всеки ли днес може да пише?

==

Иван: Това е все едно да питаме дали всеки днес може да пилотира хеликоптер. Не, разбира се, не всеки може да пише. Но по някаква причина (за разлика от пилотирането на хеликоптер), почти всеки го прави. Има нещо подкупващо в привидната достъпност на езика – защото той е на всички. И въпреки огромните усилия в противоположната посока, повечето хора са все още грамотни.

==

Това изгражда масовата заблуда, че да създаваш изкуство през слово, е много по-лесно, отколкото чрез всякакви други изразни средства. Че, в общи линии, няма какво да учиш, ти езика си го знаеш, сядай и пиши, Бог диктува. Отново – разбира се, че не е така.

==

Но първоначално е много по-лесно да излъжеш публиката, че можеш да пишеш, отколкото че можеш да свириш на пиано или да гравираш. Този майсторлък, това techne, не се вижда и оразличава моментално при писането, както при другите изкуства, които изискват и умение на ръката (освен всичко друго). Всеки ще хване кога един музикант или художник не е тренирал ръката си. По-малко хора хващат кога един писател не е тренирал главата си. Това прави писането по-изкушаващо, особено сега, когато имаме и трибуната на социалните мрежи и някакви въображаеми палци ни дават съвсем реална увереност.

==

А: Кое най-силно отличава един писателски и поетичен глас?

==

И: Особено що се отнася до поезията, искам да вярвам на чувството, което тези наредени думи носят. Ако авторът вярва в това, което ми съобщава, и успее да ме зарази да почувствам и аз същото… тогава започват да се случват едни особени неща. Тогава читателят вече може да бъде заведен навсякъде, дори сам ще иска да отиде там. Където и да е това „там“.

==

Представете си как един съвсем невинен, неизкушен читател се сблъсква за пръв път със… да речем, Смирненски. И Смирненски му казва: „Тази вечер Витоша е тъй загадъчна и нежна/ като теменужен остров в лунносребърни води“. Какво ще си помисли този човек? Че, обективно погледнато, Витоша няма нищо общо с никакъв остров? Може би ще е прав. Но това няма никакво значение – този читател пак ще повярва. Защото вярваме в това, че Смирненски се е почувствал така, усетил е това сходство, което никой, никога преди него не е усещал. И това е гениално.

==

А: Как “не бива” да се пише?

==

И: Тъпо. Ще рече – с цел да впечатляваш, без да имаш всъщност какво да кажеш.

==

А: Има ли някаква обща тенденция сред пишещите днес – и специфични предизвикателства, които да стоят пред тях?

==

_**И: **_Често ми задават такива въпроси, чиито отговор предполага да говоря общо. И винаги ми е трудно. Аз просто пиша моите неща така, както мога, и в това се чувствам напълно свободен. Един артист трябва да прави каквото си иска. Може би това е предизвикателството – да не се съобразяваш с тенденциите. Нека по-умни хора да ги посочат – анализатори, коментатори.

==

**А: Кои са книгите, които един писател или поет задължително трябва да е прочел през живота си? **

**И: ** Не знам кои са. На студентите си по творческо писане (в Творческа Академия “Заешка Дупка”) препоръчвам да започнат с „Песен на песните“ от Библията, ако може в превода на Георги Рупчев. И с Химна на любовта от Първото послание на ап. Павел до Коринтяните – не като религиозни четива, а като чиста поезия, в която става дума за главното – любовта. Защото тя никога не отпада. Препоръчвам им горещо и „Писма до един млад поет“ на Рилке.