**Антония: Всеки ли днес може - и трябва - да пише? И скъсява ли се разликата между това да си увлекателен в социалните мрежи, да издадеш бестселър или висококачествена проза/поезия? **
==
Иванка: Да, всеки може да пише и това не е от днес. Едва ли има човек, който да не е пописвал тайно стихове, импресии или разкази. В пубертета, или след това, когато се озове в центъра на някоя емоционална буря, той посяга към листа и химикала, в наши дни вероятно отваря нов файл, и излива от себе си цялата емоционална каша. И в това няма нищо лошо.
==
Писането в социалните мрежи, писането на статии, писането на бестселъри и/или на висококачествена проза, или на книги, които печелят награди, се подчинява на различни правила и удовлетворява различни нужди на автора и на неговата аудитория. Когато авторът не си дава сметка за това,
==
се появяват книги със статуси или романи, скалъпени от блог статии. Тези опити рядко са успешни
==
Най-малкото защото писането в социалните мрежи разчита на внезапна хрумка, на читатели, които зърват текста и го забравят, преди да са прочели следващия. А писането на художествена литература изисква упоритост, дисциплина, търпение, проучване, желание за учене, смирение.
==
Проблемите с това повсеместно писане са два
==
Първият е в твърде широката лична цедка, в честата липса на преценка кое е за чужди очи и кое не, която би трябвало да се прилага към всичко написано – от статуси до ръкописи.
==
Вторият е в подмяната, в лъжливото убеждение, че щом писанията ти в социалките се харесват на много хора, то е крайно време ти, като автор, да издадеш книга. Нещо като да кандидатстваш за готвач в гурме ресторант, защото месиш и печеш много вкусни кренвиршки.
==
А: Кое прави един писателски глас изключителен и ясно разпознаваем според твоя вкус?
==
_**И: **_Способността на автора да ме изненада, да ме научи на нещо с историята, която разказва, и с начина, по който я разказва. Да ме подтикне да се превърна от разсеян читател в откривател.
==
А: Как “не бива” да се пише?
==
И: Небрежно, немарливо, скучно, за отбиване на номера или защото „трябва да публикувам нещо ново, за да не ме забравят“.
==
Пишеш, когато имаш неистова нужда от това, когато си убеден, че няма друг начин да разкажеш, да споделиш. Но само бълването на интересна история, на каквото ти е важно да кажеш, не е достатъчно. Убиваш собственото си творение, ако не редактираш, полираш, доизкусуряваш, докато не усетиш, че си стигнал тавана на своите писателски възможности към момента.
==
Писането е отговорност – ако дращиш какво да е, как да е, губиш своето време. Ако го публикуваш – рискуваш да загубиш времето на други хора или да ги подлъжеш, че и така може – през куп за грош.
==
**А: Има ли някаква обща тенденция сред пишещите днес - или специфични предизвикателства, които да стоят пред тях? **
==
И: Към обичайните предизвикателства, с които се бори писателят, мисля че днес се добавят още две:
==
· да устои на изкушението да публикува бързо и по много;
==
· да обуздае егото си.
==
Всеки писател, откакто съществуват писатели вероятно, трябва да се бори с егото си, така е, но в наши дни това ми се струва особено трудно. Възможността за бързо публикуване и за получаване на мигновена обратна връзка не допринася за смирението и мравешката, упорита работа върху текста, докато той узрее и заблести.
==
Авторът трябва да се пребори със страха, че ще бъде забравен, ако не доставя регулярно нови текстове; да е достатъчно силен, за да се откъсне от обожанието на феновете си (нарочно не използвам думата „читатели“), да не се къпе в ласкателните им думи, а да се учи и да развива уменията си, да търси добър редактор и да има уши да го чуе, разум да осмисли чутото и воля да седне и да работи отново над текста си.
==
Въобще, в наши дни рискът да се превърнеш от писател в маймунка, облечена в лъскав костюм, която доброволно се показва по панаирите и прави номера само по вкуса на публиката, е голям. Не мисля, че можеш да си и двете, трябва да избереш. Не е лошо да си писател, не е лошо и да си маймунка, зависи какво ти доставя удоволствие, и стига да си наясно, че едното от тези неща няма общо с литературата. Освен ако маймунката не стане герой в нечий разказ.
**А: Има ли „задължителни“ книги, които един пишещ човек трябва е прочел ? **
==
_**И: **_През различните етапи на професионалния си път писателят се сблъсква с различни книги, които преобръщат представата му за това как може да се пише. Дали са една, две или повече в даден момент, не знам. Сигурна съм обаче, че не може да стигне до тях, ако не е прочел много, много повече.
==
Писането се овладява с четене. И писане. И редактиране. И четене. И четене. И четене.
