Антония: Всеки ли днес може и трябва да пише? Свива ли се разликата между това да си увлекателен и масово следван в социалните мрежи, да издадеш бестселър или висококачествена проза/поезия?
==
Иван: Нито всеки може, нито всеки трябва да пише. Естествено, покрай социалните мрежи хората остават с такова впечатление. И все пак добре е да се прави разлика между тези две дисциплини. Това че някой пише успешни статуси, не значи, че може да създава литература. Това важи и за много хора, които създават текстове, които формално носят характеристиките на стихотворения.
==
Може би по-ключово тук стои въпросът за четенето - бих казал, че “Всеки, който пише, трябва да чете”. На мен ми се струва, че това правило е базово, но опитът показва, че
==
днес огромна част от хората, които пишат, не четат
==
Разликата между това да си масов в социалните мрежи и да си масов изобщо и да издадеш висококачествена проза или поезия във всички времена е била огромна, така е и днес. Някак в литературните среди има едно прекалено голямо вайкане по този въпрос. Но колко масови са били стихосбирките на Яворов? Колко книги в историята на литературата са били оценени като шедьоври години след публикуването или след смърта на автора си?
==
Ако изключим социалните мрежи и останем на въпроса за бестселърите, може да кажем, че тук определено влияние има концепцията за “хоризонт на очакване” на Ханс Роберт Яус. Според Яус всяко време има свой собствен хоризонт на очакване спрямо литературата. По-голямата част от литературата се вмества в него, но понякога се появяват отделни произведения, които го надхвърлят.
==
**Често същите произведения биват разбрани десетилетия по-късно **
==
И последно, това да си масов и популярен е различно от това да създаваш литература. Популярното често е това, което е лесносмилаемо. Аз, да кажем, трудно чета лесносмилаема жанрова литература. Просто не ми е интересна, в нея не откривам нужната плътност на текста. Мисля, че
==
голяма част от писателите, които създават “литература”, са способни да бъдат масови. Но на тях не им пука за това
==
Интересен подобен пример е Джон Банвил, който публикува криминална литература под псевдонима Бенджамин Блек. В интервюта Банвил казва, че когато пише под псевдонима, на него му е значително по-лесно. Все пак книгите, които публикува като Джон Банвил, са на едно наистина високо стилистично ниво. Та, в интервюта Банвил казва, че като работи като Бенджамин Блек може да постигне нива на продуктивност, които са тотално невъзможни за Джон Банвил.
==
И наистина последно. Сещам се и за Кундера, който казва, че когато един роман не добавя нищо към изкуството на романа, той е престъпен.
==
А: Коя е най-силната отличителна черта на един писателски глас и стил според твоя вкус?
==
_**И: **_Автентичността, каквото и да значи това. Често човек има усещането, че голяма част от поетите или прозаиците звучат по един и същ начин. И когато се появи някакъв по-специфичен глас, те грабва на момента.
==
Естествено, тук трябва да се бяга от едно от клишетата: “Аз няма да чета, за да не ми влияе нищо на таланта”. Тъкмо обратното - авторът трябва да чете, за да бяга от клишетата, които го причакват в тъмните улички на поезията с боксове и бухалки. В общи линии съветът към младия пишещ човек би бил: “Бъди себе си, но се изграждай, не стой на едно ниво”.
==
А: Как “не е добре” да се пише?
==
И: Не бива да се пише така, сякаш си първият и последен автор на този свят. Първо, защото така влизаш директно в клишетата. И второ, защото самовлюбеността си личи отдалече. Не бива да се пише и ако нямаш органична необходимост от това да пишеш. Ако не можеш да живееш без писането. Не мисля, че тогава си заслужава. Най-малкото има други хобита, които гълтат много по-малко свободно време.
==
А: Очертава ли се някаква обща тенденция сред пишещите днес - и има ли според теб специфични предизвикателства, които да стоят пред тях?
==
_**И: **_Предизвикателствата са свързани с времето, в което живеем - със социалните мрежи, интернет. Така например една от тенденциите, която е много видима, е това да се пишат съвсем кратки стихотворения. Със сигурност върху това явление оказват въздействие различни фактори, но един от тях е фейсбук, където
==
кратките неща трупат повече харесвания
==
Но генералната тенденция е, че вниманието на хората става по-разпиляно. Мисля, че с това върви и засилен интерес към романите, тъй като по някакъв естествен начин човек търси монолитност в тези все по-фрагментарни времена.
==
А: Кои са „задължителните“ за теб книги (поне две), които един пишещ човек просто трябва е прочел в живота си?
==
И: “Писма до един млад поет” на Рилке, независимо от жанра, в който работят пишещите хора. Поради някакви базисни предпоставки, които засегнах и по-горе. Иначе всеки пишещ е добре да потърси своите “задължителни” книги. В тях е добре да има както съвременна литература, така и класика.
==
И най-важното - да има български автори. При четене на редица съвременни автори имам усещането, че те не четат или не са чели достатъчно българска литература. Усещането за езика липсва. В крайна сметка работим именно с езика и е добре да го познаваме.
