Димана Йорданова: Толкова е лесно да бъдеш видян и издаден, че вече не е интересно или пък комплимент

Антония: Всеки ли днес може (и трябва) да пише? И свива ли се разликата между това да си увлекателен в социалните мрежи, да издадеш бестселър или висококачествена проза/поезия?

==

_**Димана: **_На този свят, освен да се умре, друго май не е задължително. Представяте ли си всички да пеят, въпреки че го правят фалшиво? Доста неприятно. Но докато музиката може да те залее внезапно, то изборът какво да четеш си остава твой.

==

Много се изплашиха хората от социалните мрежи, от това че там който си ще се обявява за писател или поет. Много важно, голям страх. Всички епохи с вятърните си мелници. Какво да се прави. Да им забраним интернета? Да им забраним да си публикуват на стените? Да забраним на хората да ги четат? Или просто да мрънкаме и така да затрием време, в което ние самите да създадем нещо стойностно.

==

Ще ви кажа и друго - бестселърът не те прави най-талантливия писател. Литературната история добре помни как бестселъри бяха и са едни малоумни селф-хелп книги, но това, че авторите им станаха милионери не даде тежест пред смисъла на таланта.

==

Високото качество няма да се изгуби заради голямото количество плява

==

Талантът като явление няма да изчезне от човешката природа. Имам позната, занимава се с предприемачество, никога не й е хрумвало да става писател, извън фейсбук. Но (според мен) пише по-добре от тримата най-продавани български писатели в момента. Аз предпочитам да чета нея.

==

А: Кое е онова, което прави писателският глас изключителен и незабавно разпознаваем?

==

Д: Това, че е личен. Че е честен. Топлина, човешкост и простост. Не е нужно да даваш акъл, да се правиш на проповедник и неспирно да мяташ метафори с градинската лопата. Хората чакат да им кажеш нещо на техния език, а той, ако си добър, е и твоят.

==

А: Как не е “препоръчително” да се пише?

==

_**Д: **_Не е много хубаво да се пише, ако не си чел. Ама хич не е хубаво. То си е като неуспешен опит за летене. И ако няма какво да кажеш, обикновено говориш още повече, опитвайки се да откриеш защо, аджеба, въобще го започна тоя текст.

==

Ако не си сигурен, че това, за което говориш, е твоята истина, ще изсмучеш от пръстите си всичко друго, но не е и някакъв смисъл. Не бива да се пише и за пари, но се пише за пари. Защото само с изкуство не се живее. Трябва и боб.

==

А: Можем ли да откроим някаква обща тенденция сред пишещите ни съвременници - или специфични предизвикателства, които да стоят пред тях?

==

_**Д: **_Сред всичкия хаос на този импровизиран литературен подиум, няма нито тенденции, нито правила, нито предизвикателства. Толкова е лесно да бъдеш видян, прочетен или издаден, че вече не е интересно, не е комплимент към теб. Издават кого ли не. Щото са му хубави очите. И така нататък. Но пак казвам - талантът не е застрашен от посредственото. То може да му отнеме много, но не може да го унищожи.

==

А: Ако някой ще се хваща да пише, без кои задължителни книги не може да мине?

==

_**Д: **_Добре е да се започне с буквара и да се продължи към останалите. Цял живот не стига за всички книги, разбира се, а на някои писатели, гледам, не им е стигнал и за буквара. Светът е удивително място, казвам ви. Радост и тъга на всеки ъгъл. Геройство и позор на всеки два.