Иван Христов: Литературата е много повече от комерсиалния си успех

Антония: Всеки ли днес може и трябва да пише? И свива ли се разликата между това да си увлекателен и масово следван в социалните мрежи, да издадеш бестселър или висококачествена проза/поезия?

==

Иван: Бих казал, че всеки днес може и трябва да чете. Колкото до художественото писане – не всеки днес трябва да има претенцията, че пише „висококачествена” литература. Аз не разделям по признака качество онова, което се пише на личния компютър, и онова, което се пише в мрежата. Разликата е техническа, а не качествена.

==

Добрата литература е добра, независимо дали е написана на екран, на хартия, на кожа или камък

==

Добрата литература за мен е високата литература. Освен нея има още два вида литератури – тази, която забавлява, и тази, която поучава. Парадоксално е, но може да напишеш бестселър и да не създадеш „висококачествена” литература. Може приживе да умреш от глад и да бъдеш четен за вечни времена. Историята познава всякакви случаи. Аз лично се обявявам за високата литература. Другите два вида бих определил като квазилитература.

==

А: Кое е онова, което прави един писателски глас и стил неповторим и незабвано разпознаваем?

==

_**И: **_Според мен всеки един писателски глас трябва да бъде неповторим, така както всяка една отделна личност е неповторима. Ако погледнем, много са писателите, които са писали за Васил Левски например, но всеки един от тях е направил това по свой уникален начин, въз основа на личния си опит, въз основа на личните си качества, въз основа на личното си образование, среда и т.н.

==

За да бъде един писател създател на висока литература той трябва по някакъв начин да улови т. нар. Zeitgeist – духа на времето, в което живее. Големите художници на словото са разпознаваеми веднага, така както и големите художници на четката. Всеки би могъл да каже - това е Леонардо, това е Пикасо, това е Анди Уорхол. И всеки един добър писател трябва да се стреми към такава разпознаваемост.

==

А: Как „не трябва“ да се пише?

==

И: Не трябва да се пише така, както го прави литературата, която забавлява – за пари. Не трябва да се пише и така, както го прави литературата, която поучава – тя иска да промива мозъци.

==

А: Съществува ли някаква обща тенденция сред пишещите ни съвременници – или специфични предизвикателства, които да стоят пред тях?

==

И: Една притеснителна тенденция, която наблюдавам днес сред много пишещи хора е, че те смятат комерсиалния успех за качество. Това е една опростенческа визия за литературата. В действителност литературата представлява нещо много повече от това. Тя е създател на ценностен порядък, на индивидуална и колективна идентичност, на отделен космос, ако щете, и някои хора са готови да дадат живота си за това.

==

А: Кои са поне двете „задължителни“ книги, които един пишещ човек трябва е прочел в живота си?

==

И: Не бих се наел да казвам кои две книги са задължителни, защото това не е моят курс по творческо писане, но би било добре ако са „Илиада” и „Библията”.