Антония: Всеки ли днес може да пише? Свива ли се разликата между това да си увлекателен в социалните мрежи, да издадеш бестселър или висококачествена проза/поезия?
==
Силвия: Какво означава „днес всеки може да пише“? Всеки, завършил поне пети клас, може да пише или поне да преразказва. Това не означава, че въпросният може да пише художествена литература. За последното е необходим и талант, а не всеки, който „може да пише“, го притежава.
==
Увлекателен в социалните мрежи може да бъде всеки остроумен и интелигентен човек. Това обаче съвсем не означава, че въпросният иска да пише художествена литература. Не означава също, че ако издаде написаното набързо в социалните мрежи, то ще изглежда сполучливо в книжно тяло.
==
Доста истории, разказани в мрежата, губят очарованието си, поставени в книга,
==
защото се губи контекстът. А в мрежата често се пише в контекст – политически, социален или друг… Само безкрайно себичните автори занимават публиката в социалните мрежи само и единствено с „безценното“ си творчество. Или поне така ми се струва на мен.
==
Социалните мрежи са бързи „медии“, там хората търсят бърз отговор, бърза емоция, моментална реакция, докато книгата изисква друга нагласа. Разбира се, това не означава, че ако някой издаде творенията си от фейсбук, те няма да намерят публика.
==
В моя светоглед това, което се разбира под увлекателно писане и висококачествена проза, (което съвсем не значи, че такава не може да бъде написана увлекателно, напротив), са две различни неща. Бестселърите са нещо трето. Така че, не съм убедена, че социалните мрежи могат да бъдат „място“ за срещи между тези коренно различни вселени. И тук, разбира се, изключвам бясно саморекламиращите се автори, каквото и да пишат. Те не са ми интересни.
==
А: Кое е онова, което прави писателският глас изключителен и незабавно разпознаваем?
==
С: Стилът. Лично аз мога да разпозная любимите си автори дори ако ми бъдат дадени цитати от техни книги, без да виждам името на автора. Мога да ги разпозная дори ако прочета нещо съвсем ново от тях. Но аз съм прочела десетки и десетки книги и лесно мога да разпозная не само определени автори, а и дали човекът зад текста има талант. Разбира се всичко това е субективно. Но така е при мен.
==
Същото впрочем се отнася не само до писатели, а до музиканти, художници и т. н. Това, което ме отличава от Хикс, първо е почеркът, а след това и философията, която съм вложила в написаното.
==
А: Можем ли да откроим някаква обща тенденция сред пишещите ни съвременници - или специфични предизвикателства, които да стоят пред тях?
==
_С: _За общи тенденции вероятно трябва да питате литературните критици… Това, което аз бих откроила, е набиващият се, поне в моите очи, опит на авторите да пишат сантиментално. Под сантиментално разбирам понятието в много широки рамки. Намирам, че литературата ужасно страда от това.
==
**Има също и политкоректни автори, не един и не двама, **
==
които на всяка цена се стремят да хванат модерната, прокарвана от политиците, вълна. Литературата страда и от тях. И това, впрочем, важи не само за българската литература, а е световна тендеция, която никак не е нова. Такива писатели е имало винаги, и винаги ще има.
==
Иначе всеки писател, който не се кланя на модата, не робува на стихийни и групови читателски предпочитания, си намира предизвикателства. Това е и писателският занаят – да показваш не това, което някой си иска или това, което се очаква от теб… И да търсиш друг поглед, друга история, различна интерпретация и т. н.
==
А: Как “не бива” да се пише?
==
_С: _Не съм класна ръководителка, че да давам съвети и напътствия. Всякак може да се пише, защото литературата, както и всяко изкуство би трябвало да преследват една цел – свободата. Пълната свобода. Ако нещо е добро, то се усеща и под не толкова красиво извезана дрешка.
==
Най-добрите книги, които съм чела, не са непременно стилово съвършените. Творецът е свободен дух и колкото повече не робува на това какво трябва и какво не трябва, какво се очаква от него и т. н., толкова по-добре. Съмнявам се, че някой е обяснявал на Хемингуей как „не бива“ да се пише. Да не говорим, че да си придаваш важност е такава ужасна претенция…
==
А: Има ли “задължителни” книги, които един пишещ човек трябва е прочел?
==
С: Нещо като задължителната литература за шести клас? Всеки според аршина си. Ако искам да пиша фантастика, например, ще прочета всичко най-добро от жанра. Ако искам да пиша драматургия - също. Ако искам да пиша психологически романи и т. н. Но според мен един писател трябва да се интересува от всичко.
==
Който се затвори само в света на ах, художествената литература без да показва носле навън, без мен… Едва ли ще прочета такъв автор. В крайна сметка нито един от моите любимци не е бил кабинетен писател, нито отнесен мислител, покачен в кулата си от слонова кост. Нито пък е дращил в социални мрежи, нито се е интересувал чак толкова от модата.
==
За да си добър, а не просто някакъв си там писател, си трябва смелост… Не можеш да си мишле като всички останали. И слава на Бога!
