Стефан Иванов: Един поет е такъв заради безстрашието, с което отива към непознатото

(снимка: Яна Лозева)

Антония: Днес като че ли всеки пише. Свива ли се разликата между това да си увлекателен и масово следван в социалните мрежи, да издадеш бестселър или висококачествена проза/поезия?

==

Стефан: Почти на всеки днес би могло или се налага да пише, за да създаде свой виртуален или реален образ, поради различна социална, работна или друга необходимост. За съжаление, императивът да си харесван или успешен не действа по възможно най-полезния начин нито за читателите, нито за авторите, нито за даденото изкуство.

==

Това, че е възможно наистина добра литература да бъде и пазарно успешна, не значи, че всяка добре продаваща се книга е и образец за качествена проза или поезия. Понякога това е пример за други качества около книгата – реклама, скандал или дух, ценности и вкус на времето. Това не е задължително нещо лошо, а просто факт.

==

А: Кое е онова, което прави един писателски глас неповторим и ясно разпознаваем?

==

С: Не мога да отговоря на въпроса какво прави един писател или поет това, което е. Може би това е езикът, стилът, усетът за детайл, усещането за пространство и свят, аурата, която създава около себе си и писането си. Безстрашието, с което отива към непознатото, към въпросите без отговор, към тайната, към историите, които е най-трудно да разкажеш дори и на себе си.

А: А как според теб „не бива“ да се пише?

==

С: Най-вероятно може да се пише всякак, но може би не трябва да се пише с идеята единствено за продажби или харесване. Не бива изкуството да е просто поредната стока или продукт, тя може да бъде и произведение, нещо ценно, което съдържа ценността си в самото себе си.

==

А: Можеш ли да отличиш някаква обща тенденция сред пишещите днес – или специфични предизвикателства, които да стоят пред тях?

==

С: Тенденцията днес е все същата – разнообразни отговори на въпроса какво е човек, какво му се случва, какви са колебанията му, какви са страховете, болките, удоволствията му, какво го прави щастлив, какво го разсмива, от какво го е срам и какво не му дава мира и не му позволява да спи нощем, какво запомня от безспирния медиен поток, в който е завлечен и какво оставя следа върху паметта му, какво го ранява, какво го разполовява и какво го прави цял и най-вече – какво и защо обича и какво и защо ненавижда.

==

А: Кои са „задължителните“ книги (поне две), които един пишещ човек трябва да е прочел в живота си?

==

С: Ако човекът е западен и ако книгите трябва да са само две, то „Библията“ и том на Омир.