Антония: Днес като че всеки може и си позволява да пише - така ли е? Свива ли се разликата между това да си увлекателен в социалните мрежи, да издадеш бестселър или висококачествена проза/поезия?
==
_**Деница: **_Съвременният автор е социален автор (с малки изключения). Затова границата между „силните” в социалната мрежа и авторите се стесни, някъде се докосна, някои интернет-звезди написаха книги – това също е талант, да яхнеш вълната и да успееш да изкараш пари. Разбира се, различен от таланта на твореца.
==
Всички усилия, които носят печалба и са законни, са добре дошли. Друго ме тревожи. Социалните мрежи узакониха безсрамието, а то винаги е било таено, желано. Сега се отприщи и хората го превръщат във валута, с която си купуват внимание.
==
**Разхождайки се в групите по интереси, ще срещнем различни тълпи, **
==
винаги готови да линчуват без значение кого. Къде са тези хора в ежедневието - не знам. Сигурно са навсякъде.
==
Отплеснах се от въпроса. Мисля, че писателите повече трябва да вземат от социалните мрежи, отколкото да дават. А висококачествената поезия и проза се ражда изневиделица без никаква логика на най-различни места. Затова я харесваме. Ако имаше формули - да сме ги научили всички досега.
==
А: Кое е онова, което прави писателският глас специфичен и незабавно разпознаваем?
==
_**Д: **_Не знам защо трябва да е разпознаваем. Не държа на това. Дори искам писателите да ме изненадват. За мен е важно текстът да предизвика у мен вълнение, литературната идея да е силна и оригинална и езикът да е изящен. Няма нужда да разпознавам писателя, за да се случи това.
==
**Ако смени стила и ме плени отново, ще ми е по-интересен **
==
от другия автор, който ми говори с един глас от десетте си книги. Прочетете Хенри Милър в „Колосът на Маруси” и сравнете с Тропиците. Все едно е писана от друг. Аз рядко предозирам с един автор. Няма автор, на който да съм изчела всичко.
==
А: Възможно ли е да откроим обща тенденция сред пишещите ни съвременници - или специфични предизвикателства, които да стоят пред тях днес?
==
_**Д: **_Първо ще говоря само за себе си. За мен е предизвикателство да се показвам и да говоря пред хора. Разголването ми като личност пред камера е нещо, с което не мога да свикна, справям се трудно и не помагам никак на интереса, който трябва да провокирам. Най-сигурна и стабилна се чувствам когато пиша. Тогава съм аз. Другото е притеснения и отбиване на номера.
==
Друго предизвикателство, за което се сещам, е, че творим насред всеобщо презрение. Което може би е здравословно, всички знаем всенародната любов какви изчадия е раждала. Освен това става все по-лесно писателят да бъде открит, а читателят да се саморазправи с теб, достатъчно е да те тагне под някоя тема, в която щедро те громят.
==
**И все пак най-голямото предизвикателство пред съвремения автор е това, че клетникът се налага и да работи. **
==
Сещам се за Виктор Пелевин, как негов приятел от детството му бил на гости. Разгледал книгите му и попитал: „Кога най-сетне ще си намериш свястна работа?” Не съществува свястна работа за писателя, но темата е дълга и ме хвърля в тъга, затова да се върнем към писането.
==
Предизвикателство е творчеството да се дистанцира от личността на автора. Това някои не успяват да го преодолеят, за мен също е трудно. И задача номер едно е така да пишем, че да не оставяме място читателят да се запита “защо по дяволите еди кой си е седнал да напише тази книга?”. Зададе ли си читателят този въпрос, всеки писател започва да му изглежда като пълен глупак. Няма нормална причина някой да се занимава с писане.
==
А: Как “не бива” да се пише?
==
_**Д: **_Може би не бива да се пише като някой друг. След което веднага се сещам, че това не може да е правило. Заради една от любимите ми книги „Супата на Кафка” от Марк Крик (който е фотограф, не писател). В нея той така добре имитира няколко от най-великите писатели, че разказът му в стил Маркес надминава учителя. Ако не бе направил този смел експеримент - да имитира стилове, литературата щеше да се лиши от тази книга.
==
**Аз например искам да пиша като Пелевин, **
==
но нямам шанс, тъй като той е завършил института по енергетика в Москва. Мразя правила, ако не искаш да спазваш правила, занимавай се с изкуство, казваше баща ми. А после ме учеше на общите правила за нанасяне на щрихи при натюрморта. Във всяко изкуство има и правила, и магия. Не бива да се пише без магия.
==
А: Има ли “задължителни” книги, които един пишещ човек трябва е прочел?
==
_**Д: **_Не може да не познаваш тези преди теб, да видиш животът пречупен през хиляди призми. Все едно музикант да няма любимо парче, което е подбрал сред стотици. Някой винаги без сам да знае те е вдъхновил. Литературата, както и другите изкуства, вадят необикновеното от нас. Обикновеното го срещаме в новините, във фейсбук и навсякъде.
==
**Но се чувстваме необикновени само в компанията на онзи свят, в който ни въвежда изкуството. **
==
Задължителните книги са различни за всеки и те намират или ти ги намираш. Те са акушерките, които помагат да се ражда писателят. Дори Мелвил, който е събрал достатъчо материал за писане на острова с канибали, дори той е бил повлиян от други автори, от велики книги, които са го вдъхновили. Литературният свят е огромно пространство, в което ако не си чел достатъчно (а си решил да пишеш) ще се луташ и накрая доникъде няма да стигнеш.
==
Трябва да се чете поезия. Поне това предадох на децата си. Мама приживе обожаваше Уитман, като гледах с какъв възторг рецитира, как се променя лицето й когато произнася „любовна плът, подпухнала и сладко болна” и се влюбвах и аз в поезията, малко по малко. А ако не следях злободневните изцепки на Уелбек, щях да пропусна как той цитира Маларме: „На думите на племето по-чист смисъл да дадеш”…
