Антония: Днес като че всеки може и си позволява да пише – така ли е? Свива ли се разликата между това да си увлекателен в социалните мрежи, да издадеш бестселър или висококачествена проза/поезия?
==
Христо: Във всеки случай много лесно се издава! Тези дни влязох в една ямболска книжарница и направо се шашнах. Имаше цели рафтове с книги от български автори, които изобщо не съм чувал! Знаете ли, ще ви кажа нещо, пък ако искате ми се смейте. Днешното бурно книгоиздателство всъщност прави лоша услуга на литературата! Сериозно! Всяка седмица нови пакети с книги и какво? Затрупват се книгите от по-предната седмица! Е как да ги познавам авторите?
==
А пък що се отнася до присъствието в социалните мрежи – ами присъствие си е! Ако можеш да направиш така, че да си разпознаваем, и книгата ти ще се продава по-добре. Не е ли така? При положение че вече няма вестникарски страници за литература, къде другаде да оповестиш, че си издал нова книга? Въпросът ви е много добър – струва си да бъде разровен по-сериозно.
==
А: Кое е онова, което прави писателският глас специфичен и незабавно разпознаваем?
==
_**Х: **_А?… Ето един въпрос, по който не съм мислил – просто защото никога не ми е хрумвал. Бива си го въпросът, честно! Например художниците можеш да ги разпознаеш – при съответната подготовка, естествено – ама писателите?… Нямам представа, тъй че предпочитам да се измъкна от отговора с малко Окуджава, бива ли?
==
„Каждый пишет, что он слышит,
Каждый слышит, как он дышит,
Как он дышит, так и пишет,
Не стараясь угодить.
Так природа захотела,
Почему, не наше дело,
Для чего, не нам судить.”
==
То може тук някъде да го има и отговорът, или поне начинът да тръгнеш да го търсиш. Обещавам да го направя!
==
А: Възможно ли е да откроим обща тенденция сред пишещите ни съвременници – или специфични предизвикателства, които да стоят пред тях днес?
==
Х: Ами от това, което успявам да прочета, май има някаква такава тенденция. Усещам някакъв засилен интерес към миналото като начин за осмисляне на днешното. През последните няколко години видях поне пет-шест такива книги. Хем в различни жанрове.
==
Не искам да изброявам заглавия и автори, но мога да кажа, че в доста от рецензиите и ревютата за „Една и съща нощ” се споменаваше за тази тенденция – за романи, които формално се вписват в категорията „исторически”, но са пълни къде с аналогии, къде с внушения за съвременността.
==
Е, всичко това може да е мое лично усещане и много е вероятно чисто и просто да подбирам точно такива книги. И да си въобразявам, че наистина е тенденция. А, да: да „четеш” миналото като съвремие (или обратно) – това вече си е и предизвикателство.
==
А: Как „не бива” – или поне не е добре – да се пише?
==
Х: Мен ако питате, не бива да се пише лесно. Сигурен съм, че разбирате какво имам предвид. Обичам да казвам, че заниманието с тази математическа организация на словото, наречено литература, си е чиста шизофрения. В лека форма де, ама все пак… Ако не превъртиш, май няма да стане работата. То не е като да редиш лесно думички, така мисля.
==
А: Има ли „задължителни” книги, които един пишещ човек трябва е прочел и кои са те лично за Вас?
==
_**Х: **_Ето това е един от въпросите, на които никога не съм знаел как да отговоря. Горе-долу същата работа е и с въпроса за любимата книга. Или автор. Отдавна съм се убедил, че просто няма как човек да има една-единствена любима книга. Вчера бих отговорил: „Еди коя си”, утре ще ви кажа убедено: „Тази и тази”, а преди трийсет години верояно съм бил омагьосан от книга (или автор), които отдавна вече съм забравил.
==
В скъпия на сърцето ми Фейсбук се мотае една шега, под която с удоволствие се подписвам: „Предполагам, че с безразборното четене на книги съм съсипал в себе си един изключително способен и щастлив идиот!” Подписвам се и под старата максима, че човек трябва да е прочел през живота си пет книги, но за да разбере кои са те, трябва да прочете пет хиляди. (Примерно.)
==
Ще си позволя обаче да кажа нещо, което ми се струва важно. На моите години вече съм убеден, че всъщност всяка книга е учебник по писане. От един автор ще научиш едно, от друг – друго, и дори от трети да научиш какво не бива да правиш – пак е файда. Ако все пак трябва да отговоря – а явно, че трябва – ще кажа: „Чичовци”! И не се шегувам.
