Георги Господинов: Онова, което те убива, те прави писател

Снимка: Фелия Барух

==

Антония: Днес като че ли всеки може и си “позволява” да пише - така ли е? Свива ли се разликата между това да си увлекателен в социалните мрежи, да издадеш бестселър или висококачествена проза/поезия?

==

Георги: Проблемът не е в това, че всеки пише. Както се шегувахме някога, по-добре да пишат, отколкото да крадат например. Пък и кои сме ние да казваме на хората да не пишат. Всъщност проблемът е когато решиш, че написаното е добро, намериш начин да публикуваш, приятелите го похвалят и дотам – а читателят не идва. Оттук насетне идва разочарованието, неудовлетвореност, понякога озлобление, търсене на вина в някой друг – издател, разпространител, твой пишещ колега, световната конспирация и пр.

==

По втората част на въпроса – фейсбук се превръща в доста мрачно място, особено тук. Размахани хаджи ровоами и притулени киряк стефчовци на интригата шетат. А иначе всички книги, които обичам, са написани преди социалните мрежи, още в двайсети век. Авторите им не са имали фейсбук, а книгите им още се продават и четат. И повечето от тях по днешните мерки ще се окажат бестселъри за много поколения. Това са книгите на Селинджър, Борхес, Писмата на Сенека, например.

==

Така че и твърдението „ако се продава добре, значи е тъпо“ не винаги е вярно. Добрите книги се търсят от няколко поколения читатели, по това ще ги познаете, слабите танцуват само един сезон.

==

А: Кое е онова, което прави писателския глас специфичен и незабавно разпознаваем?

==

Г: Не знам кое е, но всеки свестен читател ще разпознае добрия писател. Стил, вкус, талант, отношение към това, което пишеш, и към този, който чете, дълбочина, послание, а не просто съчиняване на сюжети – такива неща ни дават знак, че имаме писател със свой глас.

==

А: Възможно ли е да откроим обща тенденция сред пишещите ни съвременници - или специфични предизвикателства, които да стоят пред тях днес?

==

Г: Единственото предизвикателство е да останеш докрай чувствителен, любопитен към всичко, наивен и мотивиран да продължаваш. Да продължаваш каквото и да ти струва, колкото и да те спъват, да разказваш онова, което те убива бавно.

==

Обичаме да цитираме, че онова, което не ме убива, ме прави по-силен. Но пък онова, което те убива, те прави писател. Ако ти стиска.

==

Българската среда бързо похабява, смила, покварява, вкарва те в заговори и интриги. Предизвикателство е да оцелееш и излезеш цял, с „непокътнати способности“, както казваше Селинджър, от една такава война, която дори не си водил. И още нещо – ние почти не си говорим за литература вече, това е поразително. Ако изобщо си говорим около литературата – то е само да обсъдим кой какво и какъв е, ад хоминем.

==

А: Как “не бива” – или поне не е добре – да се пише?

==

Г: През целия си живот дотук освен с писане съм се занимавал и с четене на ръкописи, редактиране, работил съм с кеф с млади писатели, опитвал съм да помагам. От всички тях са останали не повече от десетина, за които писането е станало съдба, да ми се прости думата, или добре – избор. Много от останалите отпаднаха, защото са го ползвали като лесен начин да станеш популярен, което е голяма измама, или просто от суета. Та така не бива да се пише.

==

А: Има ли “задължителни” книги, които един пишещ човек трябва е прочел и кои са те лично за Вас?

==

_Г: _Няма задължителни за всички книги. Възвишеното е навсякъде. Някой може да получи просветление от Еклесиаста, друг от графит върху панелен блок. И все пак си дължим познаването на няколкостотин книги, кратък списък, за да имаме някаква обща база за разговор и размисъл със света.