Диана Юсколова: Притеснява ме тенденцията да се пише "патриотично" и "родолюбиво"

Антония: Днес като че всеки може и си позволява да пише - така ли е? Свива ли се разликата между това да си увлекателен и масово следван в социалните мрежи, да издадеш бестселър или висококачествена проза/поезия?

==

Диана: Почти като да ме попиташ дали всеки може да забива пирони. Разбира се, че всеки може, но не на всеки се получава – един ще си премаже пръстите, друг ще изкриви пирона, трети изобщо няма нито пирон, нито чук… Но пък се намират и такива, които ще свършат работата както трябва и без затруднения.

==

Според мен, нещата с „масовото следване“ са много различни от висококачествената поезия/проза. В единия случай се касае за момент, за точно казване в точното време, по определен въпрос и за определен кръг от хора със сходни интереси. В другия случай се работи целенасочено за един цялостен, завършен продукт. Или поне така би трябвало, ако говорим за високо качество наистина.

==

А: Кое е онова, което прави един писателски глас и стил ясно разпознаваем?

==

Д: За мен са две неща: На първо място, какво казва гласът. Начинът по който един автор вижда света е нещо много индивидуално. Светът си е един и същ, но нещата, които избираме да видим, са различни. Другото, което определя писателя като разпознаваем, е езикът. Думите, които избираме, начинът, по който ги подреждаме. Винаги ми е било интересно как една и съща история може да бъде разказана с едни и същи думи по хиляда различни начина, и всеки път ще носи различно послание, емоция, послевкус…

==

А: Как „не бива“ да се пише?

==

Д: “Не бива“ да се пише заради самото писане. Заради идеята, че „работя писател“ или „публиката очаква“. Според мен, човек трябва да сяда пред белия лист само когато наистина има какво да каже, събрал е емоция, оформил е идея. Не бива да се опитваме да се доберем до любовта на публиката. Важат и библейските правила, разбира се – не кради, не лъжи, не убивай.

==

А: Можем ли да откроим обща тенденция сред пишещите днес – или специфични предизвикателства, които да стоят пред тях?

==

Д: Има една тенденция, която ме притеснява – опитът да се пише „патриотично“. Да се смесват традиции, да се объркват митологии и да се смесват факти с непотвърдени теории и чисти измислици, и всичко това - с „родолюбиви“ цели.

==

Такива действия наблюдавам напоследък все по- често и те все по-малко ми харесват. Забелязвам и че такива писания се радват на бурните аплодисменти на широката публика. Това говори за едни сериозни дефицити и в автора, и в читателя, а и в обществото, което е дало ниша за такива тенденции.

==

Иначе, срещата с публиката винаги е едно специфично предизвикателство, въобще достигането до публиката – в нашите конкретни, родни условия.

==

А: Кои са „задължителните“ книги, които един пишещ човек трябва е прочел в живота си?

==

Д. Не мисля, че в живота изобщо има някакви „задължителни“ неща, всичко може успешно да се избегне при желание. Хубаво е един пишещ човек да е чел, и колкото повече – толкова по-хубаво. Каквото и да прочете човек, „задължително“ е да го осмисли и усети. Ако не успява – все едно е дали го е прочел.

==

Поглъщането на тонове литература не прави човека писател или поет, само размива личното му усещане за света. Все пак, имало е на тоя свят Андерсен, Оскар Уайлд, Емили Дикинсън, Добромир Тонев… Без тях светът на пишещите днес нямаше да е същия.