Нинко Кирилов: На малкия ни книжен пазар стоката е уморено полегнала настрани осмица - безкрайна величина

Днес като че ли всеки може и си “позволява” да пише. Свива ли се разликата между това да си увлекателен в социалните мрежи, да издадеш бестселър или да напишеш висококачествена проза/поезия?

==

Преди няколко години една прекрасна дама ми каза: “Писателят може да напише всичко”. И тук вече е добре всеки пишещ човек да прецени кое му е важното – да получава лайкове във фейсбук, да бъде номиниран за някоя награда (и евентуално да я спечели) или да напише наистина стойностен ръкопис, който да се превърне в силна книга. Не е задължително да ползваме “или” - спокойно може да е “и”, но това ще е някакъв социален феномен.

==

Разликата между тези три елемента, които си изредила, съществува и тя сама се е дефинирала. Успешните “фейсбук поети” тайно не харесват авторите на бестселъри. Авторите на бестселъри не харесват създателите на високия клас литература. И обратно. Причината е много проста. Пазарът ни е абсурдно малък. Това не бива да звучи тъжно или обезкуражаващо. Просто трябва да приемем, че е такъв. Не, тук е невъзможно скоро да има професия “литературен агент”. Не, тук организирането на събития и механизмите как да се случва това (избирането на конкретни локации, работата с тях, пиар, рекламни материали, промотиране в социални мрежи и много други) все още се учат в движение. И това е нормално. Тъжно е, но е нормално. И, за да бъдем позитивни, нещата стават все по-добре. Не добре, но все по-добре.

==

Кое е онова, което прави писателският глас специфичен и незабавно разпознаваем?

==

Салвадор Дали казва, че ако твърде дълго се правиш на гений, ставаш гений. Ако променим мащаба, ако твърде дълго търсиш различен глас и имаш какво да кажеш (което е есенцията), ще намериш глас. И, разбира се, този глас се променя. Но аудиторията може да го познае, когато види, чуе, прочете нещо специално, което грабва вниманието.

==

И на мен ми е омръзнало да гледам все едни и същи лица, които коментират с излишен апломб и безкрайно удоволствие да слушат собствените си гласове всяка възможна тема по сутрешните блокове, но изборът си е мой и затова нямам телевизор. Ако гласът на някой автор ви е твърде скучен, не го четете. Ако ви е твърде остър и вулгарен, не го четете. Съвсем просто е. Малко като Диоген с бъчвата – не му е необходимо да ходи да превзема половината свят, за да си бъде самодостатъчен. И не е необходимо непрекъснато да прехвърляме чуждия писателски глас през своята призма и ако не ни харесва, задължително да “вдигаме джамбала”. Аз например не обичам диня. И не ям диня.

==

Възможно ли е да откроим обща тенденция сред пишещите ни съвременници - или специфични предизвикателства, които да стоят пред тях днес?

==

Както казах по-горе, пазарът ни е малък, но стоката, която се предлага, е уморено полегнала настрани осмица - безкрайна величина. Тенденции има, литературни кръгове (често неумишлено) има. Но това не е важното, мисля. Важен е крайният резултат - продуктът. Предизвикателства има пред всички и те не са много различни. Нелепо е обаче да си поставяме някакви самоцелни рамки. в “Упражнения по стил” Реймон Кьоно имаше впечатляващи експерименти, но си спомням за историята, която е написана без буквата “е”. Да, това доказва, че той и преводачите му боравят превъзходно с даден език. Друга полза няма.

==

Напомня ми и за един разговор между членовете на Metallica дали трябва да има, или категорично не, китарни сола в следващия албум. Кърк Хамет, соло-китаристът, спокойно заяви, че не приема да има правило “Без сола!” или пък такова “Задължително е да има соло!”. Не можем да си кажем “Да махнем всички метафори!” например, независимо дали говорим за проза, или за поезия – т.е. можем, но ще бъде самоцелно и няма да добави стойност към литературния текст. В този смисъл не ми се иска да има тенденция в българската литература “Да махнем всички метафори!”.

==

Как “не бива” – или поне не е добре – да се пише?

==

За “не бива” не знам, малко фашистко ми звучи да има ограничения. Не е добре да се пише без внимание към детайла. Не е добре да се ползват цинизми, само за да впечатлиш някого; те трябва да изпълняват определена функция. Не е добре да се съобразяваш какво очаква аудиторията и да го правиш. Защото това вече не е литература. Това е нещо съвсем друго, но тук сам си налагам цензура.

==

Има ли нещо като “задължителни” книги, които един пишещ човек трябва е прочел, и кои са те лично за теб?

==

Не, няма. Всеки получава различно лекарство от всяка книга. Или не получава никакво. На мен са ми помагали много автори и, което е важното, в различни моменти и възрасти. Не мисля, че някому ще навреди да прочете Новия завет. Но мога да препоръчам любими романисти/новелисти, автори на разкази, поети, драматурзи, автори на музикални биографии, автори на книги-игри… Да не влизам в конкретни заглавия. Когато някой каже „Това са петте най-велики книги”, звучи сякаш за (по)читателите му те трябва да са едва ли не задължителни. А това е абсурдна глупост. Вярвам, че няма нищо задължително, когато трябва да си изберем любима книга и да я препоръчаме някому. Не, всъщност има – отново внимание към детайла и абсолютна, спокойна, непатетична, но честна и зряла любов към книгата. Всичко останало е разтягане на локуми.