Вижте __рецензия за книгата_ “Приказки от високосната година” (изд. “Жанет 45”)._
Антония: Предполагам, че и ти си чела много стари приказки като дете? Какво е обаче да пишеш “приказки” през XXI век?
==
Иглика: Признавам, не бяха чак толкова много приказките в детството си. Имах няколко любими книжки – с приказки на Ран Босилек, Братя Грим и Елин Пелин. И основно баба ми ги четеше. Аз късно започнах да чета книги самостоятелно и по свое желание – някъде в пети-шести клас.
==
Колкото до писането на приказки в днешно време, отговорът ми на този въпрос ще започне малко по-отдалеч. През април 2015 г., по случай световния ден на детската книга, бях поканила Петър Чухов – в качеството му на детски писател – на среща с деца в читалището в Челопеч.
==
Срещата премина много динамично и емоционално, но тогава аз видях нагледно как се прави приказка в движение. Създаването на приказка тогава ми се видя много просто и същевременно – невъзможно. Казах си – това аз никога не бих могла да го сътворя, не, не е за мен, няма да се занимавам с приказки.
==
И до лятото на 2016 г. този отговор все още щеше да е в сила. Когато ми дойде идея за написването на един текст… но жанровете, в които бях писала до тогава, не му прилягаха. Така се появи първата ми приказка. Сега мисля, че няма нищо сложно в писането на приказки днес. Както и в писането на сонети. Всеки текст си идва с най-подходящата „дреха“ измежду жанровете.
==
А: Има ли и каква е разликата между приказките и разказите ти? Защо все пак реши да наречеш текстовете си именно така?
==
И: Има разлики, разбира се. В разказите трябва да има злободневност и актуалност, времева определеност, която в приказките липсва. Също речевата характеристика на един, да кажем, по-груб герой от разказ, е напълно неуместна в една приказка. И още една много важна разлика – в разказите трябва да има тайни, недоизказаност, загадки и задачи, поставени от автора пред читателя за разрешаване. В същото време в приказката всичко трябва да е ясно и да се разбира веднага, още с първия прочит.
==
Също така, приказките ми позволиха да бъда по-сантиментална – и да назова по красив начин и надежди, и обич, и милост, и въздаване според заслугите, а един разказ не би ми позволил такива „волности“ – там проявата на героите и фактологията са водещи.
==
Книгата ми „Приказки от високосната година“ събра такива текстове, които в някаква степен са милостиви към възрастните. В тях го няма изнервящото и стресиращо време на днешния ден, а темпоралната неопределеност е като вратичка към онзи кът, в който човек иска да избяга, да се скрие за малко, да поеме дъх… А защо от високосната година – нека читателите да разберат.
==
А: За кого са по-скоро приказките - за големите или и за малките?
==
И: Книгата „Приказки от високосната година“ е по-скоро за поотрасналите, големите деца и за възрастните. В кръга на шегата – не съм порасла достатъчно, за да пиша детски приказки. Но извън това шеговито намигване – тези приказки са събрали твърде много неукрасена истина за човека и за живота, твърде много мъка, след която не остава надежда.
==
Не бих искала да причиня травмиращи изживявания на децата заради прибързан прочит на приказки от тази книга. Аз самата подарих екземпляр от нея на дъщеря ми, която е ученичка в последния клас на гимназията. Но другото ми дете, което сега е във втори клас, ще има още доста да порасте, преди да му я дам да я прочете.
==
А: Действително, в доста от текстовете се усеща като че ли финалната нота на една светла тъга. Не трябва ли по традиция приказките да имат категорично щастлив край?
==
_И: _Почти всички от героите в тези приказки – било то хора, животни или други същества – имат реални прототипи. Нормално е да се усеща такава светла тъга, защото съм писала приказките с много обич към тези хора, животни и растения, и с огромна тъга по тези, които са ми безкрайно далеч във времето и пространството.
==
Вярно е, че традицията повелява приказките да имат щастлив край. Но това не са типичните приказки – затова съм ги и нарекла „от високосната година“, те са особени с това, което предлагат и с това, което отказват да поднесат на читателите.
==
А: Имат ли поука твоите приказки? Къде трябва да търсим смисъла?
==
И: При четенето на басни, стигането до поуката е най-омразният ми момент. Защото някак много рязко се преминава от история към дидактика, грубо дори. Говоря за басните на Лафонтен и Михайловски, а те са писани доста отдавна.
==
И тогава, преди няколко столетия, ако е било в реда на нещата един текст да завършва с поука, съвременността е крайно нетолерантна спрямо поуките. Въпреки тази реална опасност, свързана с употребата на поуки, реших, че те са един от атрибутите на приказките и не трябва да ги избягвам.
==
Може би само две или три приказки от книгата не завършват с поуки. В много от текстовете поуките не са явни, изведени в края на произведението. Всяка дума и всеки образ в приказките от високосната година са части от смисъла.
==
А: В много от приказките ти няма конкретно време и място, както спомена. По-лесно ли е да се пише по този “универсален” начин?
==
_И: _Най-вече няма конкретно време. В някои приказки мястото е назовано. Но дори и да не е, по определени картини може да се разпознае кое е. А пък и да не се разпознае, не това е важното. Приказността и фантастичността на дадена картина, на даден герой – чиито качества съм видяла в жив човек – това са крайъгълните ми камъни. Нещата, които стоят на върха на ценностната ми скала – ги правя част от приказни истории, за да удължа живота им, да ги споделя с повече хора.
==
Не бих казала, че такава „универсалност“ прави писането по-лесно. Винаги писането е лесно, когато имаш ясна идея и визия за конкретната творба. И винаги се пише трудно, когато има „петна“, не позволяващи на автора да завърши дадена творба или тя после да не звучи убедително.
==
А: В приказките ти ни разказваш и показваш “отвън”, без да навлизаш във вътрешния свят на героите и да чуваш вътрешния им глас? По-трудно ли се разкрива онова, което искаш да кажеш, без да използваш инструментите на психологизма?
==
И: „Когато фактите говорят – и боговете мълчат“. Тази древна мъдрост обяснява начина ми на писане на приказките и дава отговор на тези въпроси. Човек на мисловно ниво изгражда модела на своето поведение, но именно чрез действията си той се разкрива и окачествява като добър/лош и прочее.
==
Не бих казала, че трудно се пише без фокус към психологизма на героите, защото сюжетната динамика казва всичко. Действията ни карат да виждаме героите в определена светлина и да си правим изводи за подбудите им. С действията си човек чертае своето бъдеще – в което заслуженото ще му се даде или ще му се отнеме.
==
А: Ти си поет, след това се обърна към прозата чрез сборник от разкази, а сега – към приказките? Да експериментираш явно не те плаши. Да очакваме ли, че би се обърнала и към друг жанр? Имаш ли идея за следваща книга?
==
_И: _Не знам дали нещата тук опират до експериментаторство. Като че ли по-скоро те са продиктувани от това кое ми е по-интересно. За писането на поезия авторът трябва постоянно да се вглежда в себе си и да ровичка из мислите, състоянията и емоциите си. А при разказите авторският поглед се обръща навън – към всичко заобикалящо го, от най-малкото до най-голямото.
==
Разказите ми дават по-голяма свобода от стихотворенията, що се отнася до създаване на реалии, до поставяне на проблеми и вплитане на послания. С приказките е нещо подобно, но те ми дадоха и възможността да се „разхождам“ из времето и да се ползвам и от езика и атрибутите на предишните два века, и от тези на днешния ден.
==
За следваща книга е рано да говоря. Продължавам да пиша стихове, разкази, приказки, но и някои неща в други жанрове. Когато количествените натрупвания доведат до качествени изменения, ще съм наясно каква ще бъде следващата ми книга.
