Рецензия: Иглика Дионисиева, "Приказки от високосната година"

Връщането към приказките е като карането на колело, особената му тръпка не се забравя.

==

Може би отдавна не сте посягали сами към приказка (освен ако не четете на децата си, което е по-различно) и в този смисъл Иглика Дионисиева е поела известен риск, сътворявайки съвременна книжка само с приказки - “Приказки от високосната година” (изд. “Жанет 45”) - по-скоро за възрастни и порастнали деца, отколкото за малчугани. Риск, защото дори и най-нередовният читател има непогрешим усет, изкован още в детството, за това как трябва да звучи една приказка.

==

Текстовете на Иглика Дионисиева са изящни, бистри и поетични творения, с крехък, но категоричен език и същевременно прямо и недвусмислено заставане пред (не)моралното и (не)справедливото в един нелек, понякога опасен и враждебен свят.

==

**Не бих се изкушила да ги нарека обаче “съвременни” **

==

Напротив, в много от тях авторката е успяла до голяма степен да запази класическата направа на приказката: и с липсата на конкретно време и място, и със спестените подробности извън базовия бит и ситуация на героите, и с избистрянето на поука, или най-малкото на извод, и с отдръпването от вътрешния глас и свят на героите и оставянето на техните действия да говорят сами за себе си, и с простотата на базовите ценности и човешки черти, които се описват.

==

Въпреки че някои от приказките все пак са с днешни герои - като например жената от площад “Славейков”, и имат конкретизирано място и време, те не губят от своята общочовечност. Всички звучат така, сякаш са валидни за всяко време, тъй като се занимават с основни проблеми на човешкото.

==

**Много от приказките изневеряват на изискването за щастлив край **

==

и завършват най-малкото с нотка на светла тъга. Впрочем някои от текстовете са откровено “безмилостни” и твърде реалистични, без никаква илюзия за щастливо разрешение. И все пак - с усет за красотата и благородството в покорното понасяне на съдбата, с величава трагичност, от която се раждат легенди, с нотка на милост към героите и с уверение за правдивост.

==

В този смисъл приказките на Иглика са съхранили твърде много болезненост от реалния живот, твърде много разочарования от това на какво са способни хората. Но както е редно на това са противопоставени жестовете на човешка доброта, небесната справедливост, милост в малките кътчета на радост и красота.

==

Повечето герои обитават класическия бит от приказките, малки села и градчета в един скромен свят на бедност и лишения, на насъщни грижи, на беди и премеждия. Те са хора от бедни семейства, сираци, млади моми, сръчни майстори, царе, боляри и ратаи, животни, самотни възрастни хора, необичайни деца.

==

**Тук ще намерите приказки за: **

==

вземането и даването и баланса на енергиите в природата и света; за детската мъдрост; за това, че доброто се отплаща, но пък заплатеното добро не е добро; за това, че изгубеното се връща и дори материализира; за това, че отнетото ни застига и никой не може да те опази от съдбата ти; за това, че човек не бива прекомерно бързо да съди; за алчността и глупостта; за лъжата и суетата; за самотата и предаността; за тежестта на неизпълнените обещания; за таланта, който никой не може да ти отнеме; за недъзите, които ни правят специални; за “розовите” хора, които виждат света одухотворен и общуват с него в забързаното време; дори за критиците и графоманите и разказвачите на приказки.

==

В заключение - всички тези приказки може да са се случили и днес. В тях няма дидактичност, няма грубо извеждане на поуки и дори черното и бялото имат своите светлосенки. Приказките на Иглика извеждат основни човешки качества чрез поведението на героите си и пренареждат ценностни баланси. И макар в тях да има красиво недоизказано, те не се страхуват нито да бъдат директни, нито пък да покажат сантимент, умиление и предпочитания към героите си.

==

Препоръчвам, включително за подарък на големи и не толкова големи!