Емил Андреев: Налице е смазващо многообразие и свръхсловесност

Антония: Преподавал сте творческо писане. Всеки ли днес се опитва и смята, че може (и трябва) да пише? И свива ли се разликата между това да си увлекателен в социалните мрежи, да издадеш бестселър или висококачествена проза/поезия?

==

_**Емил: **_Не зная дали трябва – тази модалност ми е втръснала, но щом му се пише – да пише. Писането е и лечение, а понякога заболяване. Друг е въпросът: какво пише и за кого? Всеобщата човешка потребност да се изразяваме писмено е взела завидни размери поради повишената грамотност и местата за изява, особено с повсеместната стихия на интернет и социалните мрежи.

==

Сега естественият отбор е по-динамичен и труден, налице е смазващо многообразие и свръхсловесност

==

Така, наистина разликата в публикуваните текстове „се свива“, но колкото и да е малка, „висококачествената проза/поезия“ все пак се откроява.

==

Бестселърът е продукт на пазара и не е задължително той да е с ниско качество поради многотиражността си. Ще посоча само: Еко, Маркес, Оз, Роулинг, Мартин, Арчър, Макюън, Гаардер и Уелбек. Те са достатъчен пример за висока литература, продавана в цял свят.

==

А: Кое е онова, което прави писателският глас изключителен и незабавно разпознаваем?

==

_**Е: **_Не е лесно да се отговори еднозначно – всеки писател до смъртта си работи за тоя глас. Но да речем най-общо: неговата индивидуалност, талант, честност и страсти, които се съпреживяват от четящите с техните вечни общочовешки потребности по пътя им към смъртта.

==

А: Можем ли да откроим някаква обща тенденция сред пишещите ни съвременници – или специфични предизвикателства, които да стоят пред тях?

==

Е: Да са съизмерими със световните стандарти, да са оригинални (понякога дори превзети) и социални, да са честни и четивни. Разнообразието е смайващо, постиженията – повече от добри. Главното предизвикателство е да се работи за оня глас, за който попитахте.

А: Как „не бива“ да се пише?

==

Е: Скучно!

==

А: Кои са задължителните книги, които един пишещ човек трябва да е прочел?

==

Е: Много са, но той не бива да пропусне Библията, Омир, Шекспир, Сервантес, Гьоте, старата българска литература, Паисий, Софроний и много, много други (списъкът е твърде дълъг). На шега ще кажа така: „Зад всяка написана страница да стои поне по една прочетена книга“.