Емил Андреев: Налице е смазващо многообразие и свръхсловесност
Не е задължително бестселърът да е с ниско качество поради многотиражността си. Ще посоча само: Еко, Маркес, Оз, Роулинг, Мартин, Арчър, Макюън, Гаардер и Уелбек
https://literaturnirazgovori.com/201902080926
https://literaturnirazgovori.com/interviews/2019/02/08/09-26-%D0%B5%D0%BC%D0%B8%D0%BB-%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D1%80%D0%B5%D0%B5%D0%B2-%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D1%86%D0%B5-%D0%B5-%D1%81%D0%BC%D0%B0%D0%B7%D0%B2%D0%B0%D1%89%D0%BE-%D0%BC%D0%BD%D0%BE%D0%B3%D0%BE%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%B5-%D0%B8-%D1%81%D0%B2%D1%80%D1%8A%D1%85%D1%81%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D1%81%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82.html
431
Антония: Преподавал сте творческо писане. Всеки ли днес се опитва и смята, че може (и трябва) да пише? И свива ли се разликата между това да си увлекателен в социалните мрежи, да издадеш бестселър или висококачествена проза/поезия?
==
_**Емил: **_Не зная дали трябва – тази модалност ми е втръснала, но щом му се пише – да пише. Писането е и лечение, а понякога заболяване. Друг е въпросът: какво пише и за кого? Всеобщата човешка потребност да се изразяваме писмено е взела завидни размери поради повишената грамотност и местата за изява, особено с повсеместната стихия на интернет и социалните мрежи.
==
Сега естественият отбор е по-динамичен и труден, налице е смазващо многообразие и свръхсловесност
==
Така, наистина разликата в публикуваните текстове „се свива“, но колкото и да е малка, „висококачествената проза/поезия“ все пак се откроява.
==
Бестселърът е продукт на пазара и не е задължително той да е с ниско качество поради многотиражността си. Ще посоча само: Еко, Маркес, Оз, Роулинг, Мартин, Арчър, Макюън, Гаардер и Уелбек. Те са достатъчен пример за висока литература, продавана в цял свят.
==
А: Кое е онова, което прави писателският глас изключителен и незабавно разпознаваем?
==
_**Е: **_Не е лесно да се отговори еднозначно – всеки писател до смъртта си работи за тоя глас. Но да речем най-общо: неговата индивидуалност, талант, честност и страсти, които се съпреживяват от четящите с техните вечни общочовешки потребности по пътя им към смъртта.
==
А: Можем ли да откроим някаква обща тенденция сред пишещите ни съвременници – или специфични предизвикателства, които да стоят пред тях?
==
Е: Да са съизмерими със световните стандарти, да са оригинални (понякога дори превзети) и социални, да са честни и четивни. Разнообразието е смайващо, постиженията – повече от добри. Главното предизвикателство е да се работи за оня глас, за който попитахте.
А: Как „не бива“ да се пише?
==
Е: Скучно!
==
А: Кои са задължителните книги, които един пишещ човек трябва да е прочел?
==
Е: Много са, но той не бива да пропусне Библията, Омир, Шекспир, Сервантес, Гьоте, старата българска литература, Паисий, Софроний и много, много други (списъкът е твърде дълъг). На шега ще кажа така: „Зад всяка написана страница да стои поне по една прочетена книга“.