Ина Иванова: Думите са преупотребени, в името на хигиената трябва да се пише по-малко

Антония: Мнозина днес смятат, че могат да пишат. Свива ли се разликата между това да си увлекателен и масово следван в социалните мрежи, да издадеш бестселър или висококачествена проза/поезия?

==

Ина: Всеки би могъл да пише литература толкова, колкото всеки може да играе балет или да композира музика. Вярвам обаче че всеки човек с интереси към някое изкуство може да се научи да „чете” грамотно езика му.

==

А писането като споделяне през всички векове се е случвало в дневници или писма до близките. С какво да сме по-различни днес, освен че сме по-самомнителни?

==

Социалните мрежи „свиват” времето заради бързината и достъпността при популяризиране… но отглеждат безкритична аудитория и не гарантират качество. Всъщност нищо не го гарантира, освен професионалните критерии и добрият стар, болезнен перфекционизъм.

==

А: Кое е онова, което прави един писателски глас и стил ясно разпознаваем?

==

И: Литературата е като айсберг. Под искрящата видима част лежи (тежи?) скритото, прорязва, отмества тонове вода, пренася смисли, променя ни.

==

А: Как „не бива“ да се пише?

==

И: Думите са преупотребени, боя се, че в името на хигиената трябва да се пише по-малко.

==

Лично аз се стремя да пиша единствено това, което не мога да премълча. Стремя се да е „чисто”, да боли и да свети.

==

А: Можем ли да откроим обща тенденция сред пишещите днес – или специфични предизвикателства, които да стоят пред тях?

==

И: Вярвам, че да се прави изкуство е лична отговорност и винаги е изисквало безжалостно да използваш сърцето си. Noblesse oblige.

==

Най-голямото предизвикателство обаче винаги е да опазиш духа си свободен.

==

Днес отново има сепариране, което противопоставя автори с различни естетически, а напоследък и идеологически позиции. Има я обаче и радващата тенденция професионално да се пише и издава литература.

==

А: Кои са „задължителните“ книги, които един пишещ човек трябва е прочел в живота си?

==

_**И: **_О, това е наистина трудно! Мисля, че няма универсални „задължителни” препоръки. Ние сме толкова различни във вкусовете и търсенията си!

==

И все пак… ако трябва да селектирам, избирам критерият ми днес да са стилът и проникновеността. Затова – древногръцката митология. Разказите на Борхес. И Чехов.