Ако харесате статията, подкрепете сайта - той зависи от вас.

Ина Иванова: Думите са преупотребени, в името на хигиената трябва да се пише по-малко

Днес отново има сепариране, което противопоставя автори с различни естетически, а напоследък и идеологически позиции. Има я обаче и радващата тенденция професионално да се пише и издава литература

https://literaturnirazgovori.com/201902111051 https://literaturnirazgovori.com/interviews/2019/02/11/10-51-%D0%B8%D0%BD%D0%B0-%D0%B8%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B0-%D0%B4%D1%83%D0%BC%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D1%81%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D1%83%D0%BF%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B5%D0%BD%D0%B8-%D0%B2-%D0%B8%D0%BC%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%BD%D0%B0-%D1%85%D0%B8%D0%B3%D0%B8%D0%B5%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D1%82%D1%80%D1%8F%D0%B1%D0%B2%D0%B0-%D0%B4%D0%B0-%D1%81%D0%B5-%D0%BF%D0%B8%D1%88%D0%B5-%D0%BF%D0%BE-%D0%BC%D0%B0%D0%BB%D0%BA%D0%BE.html

619

Антония Апостолова, 11 Февруари 2019 Интервюта

Ина Иванова: Думите са преупотребени, в името на хигиената трябва да се пише по-малко

Антония: Мнозина днес смятат, че могат да пишат. Свива ли се разликата между това да си увлекателен и масово следван в социалните мрежи, да издадеш бестселър или висококачествена проза/поезия?

Ина: Всеки би могъл да пише литература толкова, колкото всеки може да играе балет или да композира музика. Вярвам обаче че всеки човек с интереси към някое изкуство може да се научи да „чете” грамотно езика му.

А писането като споделяне през всички векове се е случвало в дневници или писма до близките. С какво да сме по-различни днес, освен че сме по-самомнителни?

Социалните мрежи „свиват” времето заради бързината и достъпността при популяризиране… но отглеждат безкритична аудитория и не гарантират качество. Всъщност нищо не го гарантира, освен професионалните критерии и добрият стар, болезнен перфекционизъм.

А: Кое е онова, което прави един писателски глас и стил ясно разпознаваем?

И: Литературата е като айсберг. Под искрящата видима част лежи (тежи?) скритото, прорязва, отмества тонове вода, пренася смисли, променя ни.

А: Как „не бива“ да се пише?

И: Думите са преупотребени, боя се, че в името на хигиената трябва да се пише по-малко.

Лично аз се стремя да пиша единствено това, което не мога да премълча. Стремя се да е „чисто”, да боли и да свети.

А: Можем ли да откроим обща тенденция сред пишещите днес – или специфични предизвикателства, които да стоят пред тях?

И: Вярвам, че да се прави изкуство е лична отговорност и винаги е изисквало безжалостно да използваш сърцето си. Noblesse oblige.

Най-голямото предизвикателство обаче винаги е да опазиш духа си свободен.

Днес отново има сепариране, което противопоставя автори с различни естетически, а напоследък и идеологически позиции. Има я обаче и радващата тенденция професионално да се пише и издава литература.

А: Кои са „задължителните“ книги, които един пишещ човек трябва е прочел в живота си?

_**И: **_О, това е наистина трудно! Мисля, че няма универсални „задължителни” препоръки. Ние сме толкова различни във вкусовете и търсенията си!

И все пак… ако трябва да селектирам, избирам критерият ми днес да са стилът и проникновеността. Затова – древногръцката митология. Разказите на Борхес. И Чехов.

Тагове: