Стефан Коспартов - "Когато кестените падаха"

Започвам с уговорката, че бях на премиерата и се влюбих в автора - чудесен, скромен, интелигентен човек, който силно ни разчуства с думите си - прочувствено обръщение към своя баща. Не напълно с книгата обаче, очакванията за която бяха крайно вдигнати. Едно от тях беше, че за този период по този начин все още не е разказвано в българската литература. И донякъде може би е така, заради гледната точка. Но все пак имаме най-малкото втората част от трилогията на Владимир Зарев, имаме “Лице” на Блага Димитрова, дори Георги Томов с “Розариум” или Илия Троянов, и още.

==

Признавам, че линията на бащата Костурков и неговите митарства по лагерите лично за мен беше много по-силна, емоционална, стегната, завършена и истинска, отколкото повествователната линията на сина Костурков. Тя приличаше много повече на нещо съчинено по статии и конспиративни теории, по неща, които всички сме чували и сме си говорили на маса за близкото минало. Накрая тази линия съвсем се отплесна в някакъв сюрреализъм а ла “Майстора и Маргарита”, а краят й бе съвсем разлят, разтегнат и отнесен, с много моменти, затормозени от странични и ненужни герои.

==

Стефан Коспартов е сценарист и това личи, в добрия смисъл. На моменти дори имах чувство, че чета книга, писана по филм. Сцените следват плътни една след друга, диалозите са естествени и живи. Но отново, не можех да избягам от усещането, че чета нещо, писано през 70-те или 80-те години като стил, нещо а ла градски мачо Павел Вежинов в добавка на франкофонски магически реализъм.

==

Нещо друго съществено за мен: книгата е мъжка. Женските образи в нея просто ги няма, или са изрязани като от хартия от мъжка ръка и поставени в контражура - по-скоро като обслужващ персонал, лишен от свое адекватно място, значение и емоции. Любовта също, макар и наричана така, е далеч от убедителна като такава. Не успях да повярвам, че тя съществува (макар и декларирана) между героите, които дори не се обаждаха един на друг и не знаеха какво се случва с другия, а почти бяха женени. С една дума: жените ми липсваха.

==

Въпреки това моята препоръка е книгата непременно да бъде прочетена, най-малкото заради мащабността на своята амбиция, заради добрите диалози и много силната част с бащата, която дава поглед върху живота в лагерите и смазването на малкия човек в условията на тоталитаризма. Препоръчвам!