Не се умира толкова лесно - за "Олив Китридж отново"

Моментите на епифания и осъзнаване, на съжаление и катарзис са тихи, незабележими, имплодиращи. А понякога просто красиво закъснели и тъжно безполезни

Авторът няма никакво значение. Един разговор с Александър Секулов

Времето в литературата има своя основна характеристика: подрежда книгите по способността им да създават и живеят в бъдещето

Малките бунтове на свободата в един много жив роман

Като автобиографичен мемоар е замислена тази книга, но макар личното да е в центъра ѝ, войната е нейният незаобиколим, засмукващ водовъртеж

Мирча Картареску – един разговор на Антония Апостолова

Този напоителен, философски разговор с румънския писател беше първото интервю, което той даде при гостуването си на Софийския международен литературен фестивал 2024-а. Картереску представи новия си роман "Теодорос"

През погледа на един учител. Интервю с Марта Радева

Книгата ѝ "Човекът от последния вагон" се нареди в краткия списък на наградите "Перото" 2024 в категория "дебют"

Ако се страхувам, значи си струва. Разговор с Катерина Стойкова

Беше ми необходимо пространството на прозата, за да може да задържи историята в "Нокомис" с нейните завои и умозрения, признава познатата преди всичко с поезията си Катя Стойкова

Когато ни е страх от жертвите...

Не е ли подчинението извратена форма на власт и контрол – това се питаме, докато четем "Обучение в покорство" на Сара Бърнстийн

Прощаване с Европа? Обяснението в любов на един съвременен ерудит

Удържайки десетки тематични нишки, Пфайфер разнищва с внушителен замах на мисълта теми, част които "Времеубежище" ще припознае

За най-личния, заупокоен роман на Георги Господинов

Както и авторът си дава сметка, една такава книга може да бъде започната отвсякъде, защото всички нейни изходи – изходите на всяка история – са запречени от смъртта

Дагмар Лойполд: Съвременните хора често "аутсорсват" емоционалната си саморегулация

Като читател искам да преживея нещо, а не да ми бъде казано нещо; искам да участвам, а не просто да съм свидетел, споделя авторката

За човешките състояния и диагнози. Разговор с Боян Тончев

В „Безкраен свършек на света“ авторът прави преход от реалистичното към дистопичното, служейки си с иронията и абсурда

Един невъзможен герой. "За разлика от слоновете" на Дагмар Лойполд

Лойполд ни показва, че тези особени, аналогови хора имат неподозиран вътрешен живот – че са достоен литературен материал

Да си дете в София от 50-те. Разговор с Алберт Бенбасат

Романът му "Когато големите станат малки" спечели втората награда на "Портал Култура" за 2024 г.

„Спомен за гората“ – носталгичен разказ за израстването през 60-те

Дамир Каракаш е хърватин, един от водещите писатели в страната си, но това е първата му и засега единствена книга на български

Златко Ангелов за "Градинарят и смъртта": Благодаря за тази книга

Георги Господинов е написал книга за смъртта на една голяма душа. Това е първото от нещата, за които му благодаря

Пророчески ли е „Херкулес“ на Миленко Йергович за балканската идентичност

Книгата предлага и сатирична дистопия на фашизма и национализма, критика на стихийно-унищожителния потенциал на медиите и социалните мрежи и предупреждение за действителната продължителност на всяка война

Small Rain на Гарт Грийнуел - шедьовър като стил и саморефлексия

Тази книга трябва да се прочете от медицинските лица на всички нива в здравеопазването ни, защото в нея един интелигентен пациент показва каква строго дисциплинирана организация и всеотдайна работна култура...

Semper Idem на Джордже Лебович - за нечовешкото по човешки

Не злото е фокусът на тази книга - именно това я прави толкова въздействаща и я отличава толкова силно от много други романи по темата