Рецензии (63)

Забележителният Гайто Газданов - три романа на нивото на световната класика
Опирайки се на класическата руска традиция, Газданов търси и открива свой собствен литературен път, свой авангард, своя поетика. Забележителна е способността му да фиксира психологическите състояния на героите си и да изгражда релефна карта на душевната чувствителност
Антония Апостолова
Рецензия: "Свещите изгарят докрай", Шандор Мараи
Изумително е как само в 160 страници е изградена толкова въздействаща, плътна, жива, психологически наситена история, при положение че повече от половината от нея е представена под формата на монолог
Цветелина Марева
Рецензия: "Югославия, моя страна", Горан Войнович - паметта като проклятие
Роден в Хърватия, с баща от Войводина и майка словенка, семейството на Владан е умален модел на Югославия, в която всеки е отвсякъде, но говори общ език. Разпадът на семейния порядък и на общата памет на различни памети отразява разпада на самата федерация
Антония Апостолова
Рецензия: "Полето", Роберт Зееталер - истории с гласовете на мъртвите
"Полето" звучи с много гласове. В разказите на мъртвите изпъкват жалоните на живота, които много често - както несъзнателно се оказва - са именно моменти с потресаваща мимолетност, крехки детайли с болезнена недълговечна красота, които случайно сме забелязали, но които са останали вклинени в паметта ни по-силно от мащабните събития
Антония Апостолова
Рецензия: "Хроники на неведомото", Николай Терзийски - ненаситната утроба на неведомото
С втората си книга "Хроники на неведомото" Николай Терзийски определено се оформя - поне за момента и лично според мен - като изключително нишов автор. Единствените ми притеснения за романа имат връзка със съвременната и бъдещата линия в него
Антония Апостолова
Рецензия: "Продавачът на вестници и цигари", Роберт Зееталер
Да се пише роман за втората световна война е истинско предизвикателство именно поради огромното количество литература по тази сякаш неизчерпаема тема. Да се направи това по различен и дори "свеж" начин обаче е съвсем друго
Антония Апостолова
Рецензия: "Сивият мъх сияе", Тор Вилхялмсон - Исландия от 19 век в сюрреалистично видение на поет
Природата в този роман е навсякъде. И бива обрисувана напоително, непрекъснато, до пренасита, като описанията й неизменно се редуват с моментите на сюжетно действие и буквално са обраснали около него - подобно на сивия мъх, който сияе
Антония Апостолова
Рецензия: "Дневник на една изневяра" - археология на паметта, любовта и времето
Романът "Дневник на една изневяра" на Емилиос Солому е стратиграфска експедиция, която главният герой - знаменит професор по археология - извършва този път в собствената си душа, завръщайки се на мястото, свързано най-силно с професионалната му слава и любовта му
Антония Апостолова
Рецензия: "Дарът" на Невена Митрополитска - за общото между "Жизел" и ин витро инсеминацията
Малко са съвременните български романи, които засягат актуални в обществото и необговорени литературно социални теми, а "Дарът" на Невена Митрополитска е може би единственият, поне доколкото ми е известно, посветен на проблема с изкуствената репродукция - проблем, който засяга все повече двойки у нас
Антония Апостолова
Рецензия: "Смисълът на живота", Тери Игълтън - за смисъла като въпрос, отговор или 42
Игълтън проследява как "големият въпрос" е тревожел умовете ни в исторически план, като разглежда края на викторианската епоха, противопоставена на модернизма и постмодернизма. За целта разсъждава как трите основни стожера на смисъла - религия, култура и сексуалност - постепенно са променяли ролята и значението си, отваряйки място за ерзац и фалшиви ценности
Цветелина Марева
Рецензия: "Топи се", Лизе Спит - или за колко дълго се стопяват спомените
Голота, сурово месо, изпражнения, буца лед: бихте ли повярвали, че от тази комбинация може да се получи впечатляващ дебютен роман? "Топи се" на фламандската авторка Лизе Спит създава внушителен голем от тези базови, тленни, нетрайни елементи, за да ни убеди тъкмо в противното - че "временното трае дълго"
Антония Апостолова
Рецензия: "Бегуни" на Олга Токарчук и всепроникващата метафора на пътуването
Романът изцяло излиза от жанровите стандарти, за да се превърне сам в едно пътуване, което разказва за пътуването. В една инвентаризация на пътешествието, от една страна, и от друга - на човешкото тяло - този съвършено опакован багаж, с който сме снабдени за пътуването си през живота
Антония Апостолова
Рецензия: Дулсе Мария Кардозо, "Всичко това е любов" - разкази за любовта по много (не)възможни начини
Привидно коварно е името на сборника, защото повърхностният прочит може лесно да заподозре грешка или пък откровена провокация към читателя: просто тези разкази са като че ли далеч повече за човешката жестокост, уродливост и странност, отколкото въобще за любовта
Антония Апостолова
Рецензия: "Отклонения наесен", Чавдар Ценов - отклонението като път навътре
Пукнатините, които сюжетите отварят в ежедневието на тези малки, обичайни, средностатистически, почти безлични хора, предизвикват течение, спускат ги във водовъртеж от съмнения, от спомени и чувства, от носталгия и равносметки
Антония Апостолова
Рецензия: "Двоен прозорец", Халдоура Тородсен - старата история "момче среща момиче" в старостта
Въпреки потенциалния драматизъм на сюжета, този лапидарен разказ, в който мислите и спомените често несвързано прескачат - порести като паметта, съвсем по скандинавски няма за цел първосигнално да развълнува читателя, а по-скоро го държи в съзерцателно униние
Антония Апостолова
Рецензия: "Къщата на улица Манго", Сандра Сиснерос - класическа история за съзряването и самоопределянето
Този поетичен манифест на женската еманципация носи вечни послания: за пробуждането на сексуалността и израстването на личността, за цената на принадлежността, наследството на общността и силата на надмогването й, за живота в емиграция и отредената роля на жената, за смисъла на дома, за творчеството и за любовта
Антония Апостолова
Рецензия: "Чудовището", Владимир Зарев - роман за чудовищата на паметта, личността, обществото
"Чудовището" е може би най-зрялото и силно произведение на Зарев, което звучи като лебедова песен. Мъдър, непресторен и самовглъбен, романът е до болезненост директен, до саморазголване личен, до саморазпване искрен
Антония Апостолова
Рецензия: "Възпламеняване", Крийс Клийв - между екстаза на насилието и любовта
Забравата чрез живеене е най-човешкият механизъм в упорития ни инстинкт за продължение. Паметта, пречистена през пламъка на прошката, също. За тези същностни истини ни напомня този забележителен роман, построен като лично писмо до Осама бин Ладен
Антония Апостолова
Рецензия: "Възпламеняване", Крийс Клийв - между екстаза на насилието и любовта
Забравата чрез живеене е най-човешкият механизъм в упорития ни инстинкт за продължение. Паметта, пречистена през пламъка на прошката, също. За тези същностни истини ни напомня този забележителен роман, построен като лично писмо до Осама бин Ладен
Антония Апостолова
Рецензия: "Накъде тече реката", Чавдар Ценов - география на живота като палиндром
Последният роман на Чавдар Ценов е своеобразно изследване на (пост-социалистическия) човек в отвореността на света и в потока на течащото време, чието приближаване към края е всъщност приближаване към паметта. Защото с хода на живота ни паметта се увеличава и става все по-пълноводна за сметка на мечтанието и очакванията към него
Антония Апостолова
Рецензия: "Висока облачност", Оля Стоянова
Оля Стоянова е майстор в създаването на наситена атмосфера и особено настроение с минимални средства, с минимум, но точни описания и краски, в междуредията на действията и диалозите. Езикът на авторката е толкова премерен, че сякаш е отсипан с капкомер на точни дози
Антония Апостолова
Рецензия: "Депеш Мод", Сергий Жадан - в лудия водовъртеж на 90-те
Сюжетът на романа наподобява нескончаем запой и друсане. На практика той обхваща няколко дни от живота на няколко приятели, прекарани в непрестанно пиене (и повръщане) и лутане, в издирване на един от своите, в арести, кражби, опити за "бизнес", който да донесе повече пиячка, и други приключения
Антония Апостолова
Рецензия: "Тил", Даниел Келман - забележителен роман за обикновеността на войната и историята
Като използва напълно реални исторически личности и събития и почти изцяло съвременен език, Келман успява да придаде на романа си едновременно тъканта на игрива приказна легенда и на сценографски изпипан разказ, издържан с разточителен, сетивен, почти физически реализъм
Антония Апостолова
Рецензия: "Суета, суета", Владо Трифонов - роман за миналото днешно
Бих искала да сменя посоката на споровете около книгата, като обърна внимание на това колко днешен и актуален е романът, който иначе обхваща последните години на XIX и първите десетилетия на XX век, и как се заиграва с теми, които и днес бурно занимават (и разделят) обществото ни
Антония Апостолова
Рецензия: "Онзи в мен", Сам Шепърд - роман саундтрак към един фрагментарен живот
"Онзи в мен" събира подобно пъзел фрагментите от живота на героя си - актьор и писател, а заглавието подсказва неизбежното: героят разказвач е твърде много Сам Шепърд и, справедливо или не, книгата има почти автобиографичен привкус
Антония Апостолова
Рецензия: "Блъф", Георги Стоянов - интимно навлизане в леговището на украинската мафия
Авторът навлиза в героите си с дълбок психологизъм, който ни кара неволно да изпитваме симпатия, съпричастие и дори съчувствие към безкрупулни иначе престъпници. Той поддържа интереса ни чрез поредица от добре овладени сюжетни обрати и множество приключения
Антония Апостолова
Рецензия: Гаст Грьобер, "Всеки ден крие в себе си друг" - книга за човешките щети
Страховити екзистенциални пластове дебнат зад измамната наивност и лекота, които внушава на пръв поглед стилът на люксембургския писател Гаст Грьобер, като ни напомнят колко наивен може да бъде първият поглед и колко трудно е да отсъдим какво наистина стои зад обичайните човешки лица и действия
Антония Апостолова
Рецензия: "Ноктюрни", Казуо Ишигуро - квинтет за горчиви мечти
Независимо от инструмента, професионалното и социалното положение на героите, музиката за всеки от тях се явява идеална същност, мечта, вътрешно призвание, което има малко общо с реалния им живот и степен на осъщественост
Антония Апостолова
Рецензия: Або, "Поводи за връщане" - един българин космополит по пътя
Дебютният роман на Або може да се чете като пътепис, като дневник, като хибрид между фикция и документалистика, а защо не дори и като приключенски роман за пътуванията му в Перу и Боливия
Антония Апостолова
Рецензия: Георги Тенев, "Балкански ритуал" - трудна, сложна и мащабна книга
Романът е пътуване в пространството и времето, заплитащо и разплитащо връзки, в които Тенев е включил множество главни и второстепенни герои и редица сюжетни линии. Те са част от един внушителен по мащаб контекст, разкриващ авторовата ерудиция в най-различни сфери
Антония Апостолова
Силвия Недкова за "Задругата": Българският приключенски роман се завръща
Романът на Добри Божилов би трябвало да се приема така, както приемаме „Айвънхоу“ и Робин Худ – като художествена измислица, която има за цел да ни забавлява (на места до спонтанен смях), а не да ни образова
Силвия Недкова
Рецензия: Петър Денчев, "Истории в минало време" - разкази
Личи и че професионалният опит на Петър Денчев като режисьор е допринесъл значително за чистотата и прецизността в изграждането на диалозите, реакциите, мимиките и психологията на героите и обособеността на отделните сцени. Усещането често е за камерно представление, повече за виждане, отколкото за четене
Антония Апостолова
Рецензия: Калин Донков, "Отпечатък от никого"
Старомоден (в най-добрия смисъл на тази дума), носталгичен и меланхоличен, Калин Донков се впуска с финес, проницателност и благосклонна отзивчивост в спомените, подпалени от случайни осезания, мисли и срещи - като цигара на старец
Антония Апостолова
Рецензия: Петър Денчев, "Тихото слънце" - роман експеримент в традицията на антиутопията
Свободата, езикът, паметта, щастието, насилието, контролът - това са големите теми в антиутопичния роман, чието изпълнение намирам за леко проблематично
Антония Апостолова
Рецензия: Уила Катър, "Жена без път" - за краха на една жена, един дом и цяла епоха
Дискретно и индиректно, чрез съдбата на героите си - г-жа и капитан Форестър - романът документира големите икономически и обществени промени, които съпътстват края на поколението на пионерите в американския Запад, с неговите едри мечти и непрактичен авантюризъм, и настъпването на един самонадеян и прагматичен капитализъм
Антония Апостолова
Рецензия: Иглика Дионисиева, "Приказки от високосната година"
Много от приказките завършват с нотка на светла тъга, което може би ги прави подходящи по-скоро за порастнали деца и възрастни, отколкото за малчуганите
Антония Апостолова
Рецензия: Божана Апостолова, "Завръщането на визона"
Романът се чете бързо, но нека това не заблуди, че е лек - напротив, четенето му е увличащо и пивко, въпреки че самият текст е по-скоро минорен и носталгичен. Такава, каквато често се оказва и равносметката в есента на живота ни. И все пак есен, която има своите филизи надежда
Антония Апостолова
Рецензия: Ейлиш Ни Гуивна, "Литературен обяд" - с вкус на Ирландия
На всичко отгоре авторката - оказва се - има сериозна връзка с България и освен че споменава страната ни няколко пъти в разказите си, посвещава и цял един на преживявания в нея, които по всичко личи идват от собствения й опит и от онова, което са й разказвали за нас
Антония Апостолова
Рецензия: Людмила Улицка, "Непрекъсната линия"
Книгата представлява сборник със свързани повести, чиято обща нишка е главната героиня Женя. Тя и лайтмотивът на лъжата и измислицата се явяват непрекъснататата линия в нея
Антония Апостолова
Рецензия: Петър Денчев, "Малкият бог на земетръса" - себеразбирането като познание за собствените ни катастрофи
Романът прави психологическа и философска дисекция на една връзка. Резултатът е интелектуална проза, която обаче е четивна и държи любопитството с тънка нишка мистерия
Антония Апостолова
Рецензия: Петя Накова, "Годината на осемте химии"
Ракът е една от реалностите на XXI век, но въпреки това "има толкова възможности за оцеляване", обнадеждава всички тях тази книга. Силно, силно я препоръчвам, защото освен тежка, тя е и безкрайно жизнеутвърждаваща
Антония Апостолова
Рецензия: Али Смит, "Есен"
Със своята поетична фрагментарност и насечена като дъх структура, романът наподобява елегия. "Есен" е история за времето в нас и нас във времето, за неговия ход, за есента на младостта, на живота, на европейския и обществено-политическия договор, на природата
Антония Апостолова
Рецензия: Петър Денчев, "Тихото слънце" - роман експеримент в традицията на антиутопията
Свободата, езикът, паметта, щастието, насилието, контролът - това са големите теми в антиутопичния роман, чието изпълнение намирам за леко проблематично
Антония Апостолова
Рецензия: Невена Митрополитска, "Анна и планината"
Това е почти класически роман за израстването и за 90-те години в България, книга за различните видове зависимости и различните видове избори
Антония Апостолова
Рецензия: Роуз Тримейн, "Американският любовник" - разкази
Деликатен, спретнат, бих казала дори кокетен сборник с кратки разкази, някои от тях истински бижута, които бих наредила до образци на майстори на разказа като Реймънд Карвър и Джон Чийвър
Антония Апостолова
Рецензия: Невена Митрополитска, "Анна и планината"
Това е почти класически роман за израстването и за 90-те години в България, книга за различните видове зависимости и различните видове избори
Антония Апостолова
Рецензия: Джумпа Лахири, "Низината"
"Низината" на Джумпа Лахири е мащабен, психологически проницателен, въздействащ роман с мащабни теми и размах на фона, на който се развива личната история, която разказва
Антония Апостолова
Рецензия: Олга Шурбанова, "В далечното пътуване"
Сладкодумната и сравнително кратка фамилна сага ни запознава с предците на писателката, с многобройната й рода от лели, чичовци и братовчеди и с близките семейни приятели
Антония Апостолова
Рецензия: Елена Алексиева, "Свети вълк"
Елена Алексиева пише на умен и красив език, с изящно внимание към детайла, метафизична дълбочина и прецизна ирония, което спасява романа от това да е поредния балкански роман за маргиналното и низвергнатото, за пароксизмите на низшите и нищите, за изваденото от калта и подземията на живота
Антония Апостолова
Рецензия: Гилермо Мартинес, "Относно Родерер"
Аржентинският писател, който между другото е доктор по математическа логика, е създал кратко, но високоинтелектуално предизвикателство към читателя, своеобразна партия шах с него, написана в изящен класически стил
Антония Апостолова
Рецензия: Николай Терзийски, "Отлъчване"
Едно от основните осъзнавания след прочита на тази книга е, че познаването на историята лекува, предизвиква пречистващ катарзис и дава разбиране и опрощение през вековете. Паметта е отрицание на смъртта и изчезването ни в небитието
Антония Апостолова
Рецензия: Роберт Зееталер, "Цял един живот"
За мен "Цял един живот" е роман за ентропията на живота, която натрупва (именно натрупва) отсъствия в нас, докато изчезнем и се разтворим и с душата, и с тялото си във вечния студ на нищото
Антония Апостолова
Рецензия: Здравка Евтимова, "Зелените очи на вятъра"
Лично за мен този роман е преди всичко роман за насилието. Насилието като наследствено предавана болест и на всички възможни нива
Антония Апостолова
Рецензия: Сава Василев, "Разказвачът"
Бижуто в този триптих за мен е средната новела - "Непокорният Лука", чиито герои обитават малък адриатически остров. От този почти библейски разказ с митически ореол нищо не може да се отнеме или добави
Антония Апостолова
Тайе Селаси: "Отивам си е възвратен глагол"
Това е изповед на любовта без сантимент - мината от валяк, огорчена, болезнена, предавана, насила разсъбличана или крита. Но любов всевиждаща, с открити очи. С дом по-голям от онова, което може да я побере
Антония Апостолова
Рецензия: Кристин Димитрова, "Като пристигнеш, обади се"
Майсторството ѝ да разказва е овладяно, класическо, пивко. Структурата също. Написано е да не спъва, но да бодва крака ти, да не те затруднява, но да те озовава в неочаквани дълбочини
Антония Апостолова
Рецензия: Радостина А. Ангелова, "Афиши в огледалото"
Романът редува две времеви линии: едната съвременна, а другата любовна и културно-историческа, която надниква в живота на артистите ни от началото на XX век
Антония Апостолова
Рецензия: Любов Кронева, "Вълча Богородица"
Скокливо, живо, задъхано, намекващо посветеност в тайните разказване. Забавно, занимателно и приятно. Без претенции, но умно. Цапнато в устата, но поетично
Антония Апостолова
Рецензия: Крум Филипов, "Синът на авиатора"
Това е книга за редките маргинали, кръстена на герой, който дори не съществува, освен в съзнанието на своя "баща" - последна надежда и продължение за безнадеждния
Антония Апостолова
Рецензия: Веселина Седларска, "Депресията те обича"
Една от най-известните български журналистки говори откровено и от първо лице за сивата си спътница - болестта на нашето съвремие - като я разглежда откъм всичките й аспекти, търпеливо развенчавайки упоритите митове и заблуди, свързани с нея
Антония Апостолова
Рецензия: Недялко Славов, "Пиафе"
Въпреки първоначалната разлика - яркият, мазохистичен до вулгарност цинизъм на жената и меланхоличната, чувствена съзерцателност на мъжа, в продължение на книгата ми се стори, че двата словесни потока на съзнанието все повече си заприличваха
Антония Апостолова
Давид Гросман: "Един кон влязъл в бар"
Тази книга на Гросман е по-различна от останалите му и прави забележителен превод на цял един жанр - стендъп комедията, само че с обратен - трагичен - знак
Антония Апостолова
Стефан Коспартов - "Когато кестените падаха"
Въпреки слабостите, моята препоръка е книгата да бъде прочетена, най-малкото заради мащабността на своята амбиция, добрите диалози и погледа върху живота в лагерите и смазването на малкия човек в условията на тоталитаризма
Антония Апостолова