Рецензия: Недялко Славов, "Пиафе"

Недялко Славов е преди всичко поет и това личи в цялостната постройка на “Пиафе” (изд. “Хермес”), книга за онези несъзнавани ритмични движения, които правим в осъществяването на любовта. Противно на други погледи към романа, смятам, че авторовият глас напълно присъства в него, преминавайки през вътрешните монолози на двамата герои - Крис и Зара.

==

Въпреки първоначалната разлика - яркият, мазохистичен до вулгарност цинизъм на жената и меланхоличната, чувствена съзерцателност на мъжа, в продължение на книгата ми се стори, че двата словесни потока на съзнанието все повече си заприличваха и в тях зазвуча и взе превес именно лиричната, богата на метафори словесност на автора, която надмина личнитеи заложени от него способности на героите. В този смисъл той съвсем не беше отстранен.

==

Езикът на Недялко Славов е филигранен, хладно копринен, на места надменно красив. Глас на бижутер, който работи с материали с класически чужди имена и дава живот на редица сцени, които са там единствено по силата на своята сетивна описателност - нещо, което във всички случаи (дори понякога неоправдани) доставя тактилно удоволствие.

==

Отново за разлика от други мнения, смятам, че образът на Зара е написан донякъде през мъжката фантазия за подобни жени-музи - и в този смисъл на моменти се движи близо до опасния ръб на шаблона “аз съм дълбока чувствена опасна кучка”.

==

Изборът на смъртта, като отрицание на пиафе и любовта, е различен за двамата: при Зара той се въплъщава в отказа от деца и по този начин - от свое “незаслужено” продължение, в пристрастяването й към алкохола, чрез който накрая тя се самоотнема от света на Крис, докато при него е всъщност отчаян опит за съхраняване на пиафето, репродукция на сцената с голата катастрофа, отдаване на ада на любимата чрез самоотнемане.

==

Най-прекрасен за мен в тази книга бе образът на кончето - символ на пиафе, съсредоточие, около което обикалят неспособните, неадекватните, уязвимите за предизвикателството на любовта герои. Прекрасен е и финалния жест на героя с играчката, но няма да го разкривам тук.