Рецензия: Веселина Седларска, "Депресията те обича"
Една от най-известните български журналистки говори откровено и от първо лице за сивата си спътница - болестта на нашето съвремие - като я разглежда откъм всичките й аспекти, търпеливо развенчавайки упоритите митове и заблуди, свързани с нея
https://literaturnirazgovori.com/201901211139
https://literaturnirazgovori.com/bookreviews/2019/01/21/11-39-%D0%B2%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%BB%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D0%B4%D0%B5%D0%BF%D1%80%D0%B5%D1%81%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0-%D1%82%D0%B5-%D0%BE%D0%B1%D0%B8%D1%87%D0%B0.html
31
Публицистика на високолитературно ниво, изследване върху депресията, наръчник по оцеляване, изповед, мемоари, репортаж, социологическо изследване, диетични препоръки: романът на Веселина Седларска “Депресията ме обича” (изд. “Сиела” 2018) е всичко това.
==
Една от най-известните български журналистки говори откровено и от първо лице за сивата си спътница - болестта на нашето съвремие - като я разглежда откъм всичките й аспекти, търпеливо развенчавайки упоритите митове и заблуди, свързани с нея.
==
Тази тежка книга е написана с майсторска лекота, сякаш просто сме седнали да си споделяме и разказваме истории от живота с увлекателност, която бързо прелиства тези двеста страници. В тях интелигентният читател ще прочете всичко онова, за което отдавна би следвало да се е информирал сам, ще си припомни новинарски събития и ще препотвърди собствени наблюдения за състоянието на нацията.
==
Човешките истории в книгата, които се редуват с описанията на това какво е и какво не е депресията, засмукват, предизвикват (само)разпознаване и идентификация, и човек неизбежно възкликва: точно така е, или пък - имах точно такъв приятел, или - и при мен е така. Или както казва един от героите - писателят Атанас Славов: “Тъй ш’ий тя”.
==
Чрез този калейдоскоп от близки до всеки от нас герои и разкази, Седларска прави анамнеза на обществото ни, поставя националните диагнози на бедността, синдрома на жертвата, измамничеството, неспазването на правила, пилотажа на самотек, опорните точки в политическото (не)говорене, липсата на реформи - все неща, които привидно нямат връзка с основната тема, но те доближават до едно подземно, познато, родно състояние на духа, навярно много близко до депресията.
==
Книгата е и надвременна - в областта за депресията, и крайно актуална - като по отношение на второто може би ще бъде по-лесно четена и разбирана от преки съвременници. Препоръчвам.