Рецензия: Радостина А. Ангелова, "Афиши в огледалото"

Към първата си книга на Радостина А. Ангелова пристъпих внимателно като към хербарий - такава впрочем е и корицата на романа, за който става дума тук - “Афиши в огледалото” (изд. Софтпрес): хербаризирана роза, която загатва и за съхраняването на спомена от отминалото време, и за името на главната героиня, актрисата - и какво ли още не - Роза Попова (1879-1949 г.). След прочита и на новия роман на Ангелова - “Бал в Мулен Руж”, ще се върна към пропуснатия от мен “Виенски апартамент” - за собствена сверка, тъй като имам нужда от калибриране на мнението си. Има случаи, в които една книга просто не е достатъчна за категоричност.

==

Едно е сигурно за писането в “Афиши в огледалото”: то е овладяно, стегнато, подредено, последователно и издържано по всички прилични писателски правила. Нещо, което на моменти и на места може би опасно го доближава до твърде утъпкания път (в случая не ми идва да използвам чак думата “клише”).

==

Книгата се чете бързо, лесно и без спънки, с нужното привързване към героите и с нетърпението да видиш “какво ще стане” - въпреки че финалът като цяло ясно може да се предусети. Понякога това потвърждаване е сладко. Романът е снабден и с хепиенд, който в случая не ме подразни, макар да съм любител на мрачните, загатнати, мазохистични към читателя финали.

==

“Афиши в огледалото” последователно редува две времеви линии, както е популярно напоследък (казвам го без никаква оценъчност). Едната съвременна, а другата любовно-историческа, или в случая културно-историческа, тъй като надниква в живота на артистите ни от началото на XX век - актьори, поети, писатели, бохеми.

==

Събрани в главния сюжетен и любовен триъгълник са Роза Боянова/Руска Мануилова, доста по-възрастният й съпруг Стоян Попов, познат като писателя Чичо Стоян, и “третият” - Тодор Богданов от Враца, нейният докаран до опасна лудост от любов и ревност обожател и преследвач. Въпросната история може да се намери в интернет, но все пак за нечелите книгата, няма да разкривам напълно развитието и кулминацията й.

==

Разбира се двете линии очаквано имат своя сюжетен допир и мотивация, както и своите различия - включително стилистични, тъй като “миналата” история е изпипана в по-близък до онези години стил - и със старите думи тук-таме, и с начина, по който смятаме, че се е говорило, и с една особена завоалираност и благоприличие в разказването на интимността.

==

Фабулата съвсем умишлено не се спуска на голяма дълбочина в театралния и творческия живот на Роза Попова, тъй като целта на романа не е такава. Той не е и биографичен. За силата на Роза на сцената разбираме предимно от описанията на отзивите, чувствата и настроенията, които тя предизвиква у публиката и медиите.

==

Историята се ограничава до семейния дом на семейство Попови и техните нежно и убедително пресъздадени отношения, както и до преписката й и сложните отношения с обожателя Тодор Богданов (писмата между тях действително съществуват).

==

Повествованието дава ясен израз на вътрешните дилеми на героинята между двамата мъже, между това да бъде искана или обичана, идеализирана или разбирана, убивана или спасявана от любов. Дилема, която за щастие е предрешена в правилната посока. Драматизмът в “Афиши в огледалото” е добре контролиран - усещаме вътрешните терзания на героинята почти физически, без да се “тресем”, усещаме колко специална е обичта и принадлежността на съпрузите в малките жестове и думи между тях, усещаме умопомрачението и обсесията на третия в начина, по който й пише.

==

В ролята на всеприсъстващ герой е изведена и атмосферата на онази централна София отпреди сто години (продължена по същите места в днешната столица) - с уличките, кръчмите, дюкянчетата, файтоните, разходките, познатите с имената си ъгли. На страниците с епизодични роли се появяват за по-плътен културен фон актьорите Адриана Будевска, Кръстьо Сарафов, Васил Кирков, поетите Кирил Христов, Мара Белчева и Димитър Бояджиев, скулпторът Андрей Николов. Самата Радостина Ангелова от малка е изкушена от театъра и това определено личи в писането й за него.

==

Междувременно съвременната история разказва за любов, която се ражда с невидимата благословия на Роза Попова у двама не толкова млади, но културни и интелигентни хора, които не се чувстват удовлетворени и успели в живота си; единият с проблемно, другият - с любящо семейство. Неизбежно, тук има повече капани на очакваното и предвидимото, дори на клишето. В същото време, особено в началото и края, се случват и много неща и обрати на ръба на възможното, сякаш замислени единствено да поддържат огън и напрежение у читателя. Въпреки това в голяма част от тези отношения и общуване има автентичност.

==

Равносметка: препоръчвам тази книга, макар и не с пет ръце. Лично за мен тя бе увлекателна и интересна с нещата, които не знаех за живота на споменатите творци. Ако ви се връща в онази стара София - също можете да се разходите из страниците. “Афиши в огледалото” бе достатъчна и да поискам да прочета и да си купя следващия роман на Радостина А. Ангелова.