Рецензия: Кристин Димитрова, "Като пристигнеш, обади се"

Малко ме е яд на Кристин Димитрова. Страшно я харесвам като поет, особено в по-късните ѝ стихосбирки, а че е такъв определено личи в сборника с разкази “Като пристигнеш, обади се” (изд. “Обсидиан”), за който става дума тук.

==

Лично на мен обаче не ми беше достатъчно и през цялото време исках още от същото. От онзи език, предимно в описанията, в създаването на атмосфера между чистото действие и диалозите, който носеше красивия и меланхоличен белег на нейната поетичност. През цялото време имах усещането, че тя е била умишлено обирана, за да може книгата да се възприеме от максимален брой хора, без да изплаши някой по-неопитен читател. А именно в тези въпросни моменти в книгата Кристин е чудесна.

==

Възможно е и да не съм права. Възможно е тази пестеливост в краските - сред които е капната наситената боя на някоя красива метафора, гъсто сравнение, образен език - да е била нарочна. Именно за да изпъкнат последните, калиграфската им сила да заблести. В този смисъл моето желание за повече поезия в прозата ѝ е напълно егоистично.

==

Въпреки че ги четох по празниците, твърденията, че тези разкази се четат на един дъх, не са съвсем верни. Напредвах бавно и постепенно във всяка история, но в никакъв случай защото четенето им е трудно. Напротив, майсторството ѝ да разказва е овладяно, класическо, пивко. Структурата също. Написано е да не спъва, но да бодва крака ти, да не те затруднява, но да те озовава в неочаквани дълбочини там, където е нужно и където авторът е решил.

==

Темите и героите са достоверни и разпознаваеми от живота: пенсионери, хора, изгубили смисъла, анонимници във Фейсбук, деца без родители или докосващи се до жестокостта, двойки, които са се разделили, прегрешили, изкупващи вина, носталгици, изнасилвачи, педофили, влюбени, призраци, дори животни. И ако трябва да очертая едно преобладаващо чувство и атмосфера в целия сборник, то ще е на овладяна горчивина и житейска маргиналност. На носталгия и равносметки пред тиктакащото време.

==

При всички положения бих препрочела разказите след известно време, като съм почти сигурна, че прочитът би бил същият, тъй като съм в тази чувствителна възраст, в която ретроспекцията е преобладаващата нагласа. Бих си купила и следващите разкази на Кристин Димитрова. Препоръчвам.