Рецензия: Роберт Зееталер, "Цял един живот"

Как се разказва цял един живот? Има редица ефектни литературни начини, но австрийският писател Роберт Зееталер е избрал сякаш най-изначалния: хронологичен, постъпателен, покорен на събитията и тяхната последователност разказ за живота на един съвсем (не)обикновен човек: жителя на едно село в австрийските Алпи на име Андреас Егер. И никак не е случайно, че за това си постижение авторът е номиниран за престижната награда “Ман Букър”.

==

Следвайки Егер от раждането до смъртта му, с минимални отклонения напред или назад във времето, този на практика биографичен роман успява да постигне ефекта на лавина. Лавина бавна и продължителна, която напредва в неумолимия си курс, докато се разстели и постепенно покрие целия ни живот. Съвсем различна от тази другата, мигновената, която веднъж пада върху дома на Егер, отнемайки му неговото най-съкровено и интимно притежание (няма да го разкривам тук).

==

Още в началото атмосферата в този роман предизвика у мен асоциация с Бергманов филм

==

Авторът е успял да предаде суровата и величествена красота в цялата оскъдност на този пейзаж - с ледени върхове и бръснещ вятър зиме, и крехкостеблени планински цветя по време на краткото лято.

==

Неприветният живот на героя му сякаш го отразява: един изпълнен с изпитания и премеждия, но в крайна сметка прост, незначителен, маргинален живот, в който щастието, топлотата и красотата идват само в бързолетни мигове и образи: гънката по нечия дреха върху рамото ти - като ласка, огряна от луната нощна пеперуда, цветчета сред кристалната роса по тревата сутрин.

==

Спирайки се на тях, сякаш за да си отдъхнем и да се умилим - дори и без особени надежди за бъдещето, разказвачът преминава с подозрително сходна лекота и през

==

**безкрайната поредица от трудности в живота на Егер: **

==

детството му на прибрано и необичано дете, търпящо побои и осакатено физически до живот, годините на физически непосилна работа по прокарването на алпийските въжени линии (която той обича и върши добре, докато виси между върховете и долината, между хората и отвъдното), военнопленичеството в Русия по време на Втората световна война, загубата на най-скъпото.

==

Всеобемащата самота и аскетизъм на този живот са неговото тихо величие, а неговата наивна простота и анонимност - изключителността му. Чист живот, от който в крайната си равносметка Егер е доволен: заради оцеляването във и въпреки него - нищо повече или по-малко.

==

**За мен “Цял един живот” е роман за ентропията на живота, **

която натрупва (именно натрупва) отсъствия в нас, докато изчезнем и се разтворим и с душата, и с тялото си във вечния студ на нищото (перифразирайки по този начин думите на един от героите в книгата, които ще дам накрая).

==

Езикът на Зееталер е кристално чист в своята естественост, в спокойното и последователно разказване, и също като живота на Егер - освободен от претенция, хладен и снежно поетичен. Без да се вживява във вътрешния емоционален свят на героя си, Зееталер някак отвън маркира перипетиите, през които Егер трябва отново и отново да откупва своето земно кътче от природата и света. Авторът ни оставя да наблюдаваме и да си представяме какво всъщност му е отстрани, или от върха, давайки ни просто указания - и именно в това е въздействащата сила на този тип повествование. Наистина, сякаш дори злото и нещастието са част от тази природна “идилия” - те се случват от само себе си, по някакви безстрастни природни пътища и закони над човека.

==

Оставям ви с този цитат (на един от второстепенните герои), в който до голяма степен е истината за целия ни един живот: “Просто с времето от човека остава все по-малко. От самото раждане започваш да губиш едно след друго: първо зъб, после всички зъби, първо един спомен, после цялата памет и така нататък, докато някой ден не остане нищо. После хвърлят каквото е останало от теб в една дупка и го заравят, и край”.

==

Но както казва самият Егер, въпреки всичко един мъж трябва да вдигне очи и да вижда колкото се може по-надалеко извън собственото си нищожно парче земя.

==

Силно препоръчвам тази красива книга! И респект към изящния и съвсем не лек превод (на Даря Хараланова), особено що се отнася до терминологията, засягаща строежа на въжени линии.