Рецензия: Гилермо Мартинес, "Относно Родерер"

“Относно Родерер” е първият роман, или по-скоро новела, на Гийермо Мартинес (изписван от изд. “Рива”, което го издава, като Гилермо). Досега с първото изписване у нас са издадени и други негови романи - от изд. “Колибри”.

==

Аржентинският писател, който между другото е доктор по математическа логика, е създал кратко, но високоинтелектуално предизвикателство към читателя, своеобразна партия шах с него, написана в изящен класически стил, като че ли много по-сравним с немските образци, отколкото с латиноамериканската литература.

==

**До голяма степен текстът е и tribute към **

==

математиката и немската философска школа, особено в лицето на Ницше и неговото виждане за трите етапа на познанието (символизирани от камилата, лъва и детето), както и към класиката на Томас Ман “Доктор Фаустус”, чийто герой е сякаш далечен прародител на главния герой в романа на Мартинес. Неговият младеж Густаво Родерер на свой ред е загърбил света труженик на изключителния ум, и той е самотен обсебен от пределното познание, и той страда от мъчителна болест и т.н.

==

Книгата среща (и противопоставя) два блестящи интелекта: на Разказвача и неговия съученик и приятел Родерер, и двамата забележителни майстори на шаха, математиката, науките. Чрез класификация, дадена от техен преподавател, повествованието обаче очертава

==

**същностната разлика в техните видове интелигентност **

==

Първата (като при камилата) е асимилативна. Тя попива като гъба и носи безпроблемно знанията на света, но в крайна сметка се отличава само в количествено отношение от нормалната. Носят я талантливите и способните - и неизбежно успешни - индивиди.

==

Другата, с която е белязан Родерер, е интелигентност стихийна, рушаща съществуващите връзки, отхвърляща всичко дадено, бореща се като лъв с недостатъчността на човешкото знание. Тя е достояние на гениите, заплашени от лудост или самоубийство. Тя е интелигентност, която, както казва Разказвачът, “оскърбява” дори в скромността си. Защото, припомняме си, не друго, а именно познанието е най-голямото оскърбление към Бога.

==

В нейния свят Разказвачът е обречен винаги да е втори, да “се бие единствено той, но да успява да нанесе само погрешни удари” (както при първата им партия шах, чрез която се запознават). Но в отсамния, земен наш свят Разказвачът е свойският и успешният, докато Родерер постепенно остава без съученици, без майка, без любов, а накрая и без живота.

==

**Густаво Родерер отпада от училище и се отдава на своята аскетична лудост **

==

в търсене на абсолютното познание, на онази формула, която ще преодолее ограниченията на бинарната логика във всички философски системи досега. Така и не разбираме каква е формулата на “новото знание за човечеството”, постигната от него, но Родерер на практика твърди, че е преминал и през трите фази на Ницше (символично накрая той продава всичките си книги, превръща се в детето, което гледа като нов света, с невинност и забрава) преди смъртта да го вземе точно след като е направил своето “просто, но велико откритие”. Откритие, което Разказвачът му отказва да чуе и запише.

==

В романа ясно се противопоставят редът (на организираното образование) срещу проницаването в интелигентния хаос, което само открива връзките на друг, съвършен ред.

==

И както казва Родерер: “Светът е само един пример”.

==

Препоръчвам тази малка, интелигентна книга, която ще ви кара непрекъснато да правите справки в “Уикипедия”.