Рецензия: Роуз Тримейн, "Американският любовник" - разкази

“Американският любовник” (изд. ICU, 2017) е деликатен, спретнат, бих казала дори кокетен сборник с кратки разкази, някои от тях истински бижута, които бих наредила до образци от майстори на разказа като Реймънд Карвър и Джон Чийвър.

==

Авторката е британката Роуз Тримейн, която пише предимно романи, вкл. исторически, и може би тъкмо поради това с впечатляваща лекота прескача през различни периоди и географски места в различните истории.

==

Въпреки наличието и на някои по-слаби разкази, общото впечатление от сборника е за книга, която трябва да притежавате и към която е хубаво да посягате от време на време, особено в схлупени зимни дни.

==

**Тримейн притежава талантливата способност да описва бури в мащаба на чаша, **

==

без усещането за техните истински размери, някъде в задкулисието, да изгуби от това привидно повърхностно вкусване. В книгата житейските драми, човешките щети, вътрешните загуби са реминисценция или предусещане. Те са отдалечени от остротата на случването си, предадени са почти небрежно и без мелодрама (освен когато тя е тъничко иронизирана), без непосилни за читателя мащаби, с лекокрила и мъдра насмешка.

==

Тази загатнатост на детайла, способността да предадеш голямото, разказвайки за откъслечно, случайно, малко човешко кътче история, е силата на Тримейн и на разказвачите от тази категория.

==

**Разказите са и различни, и споени от общо чувство, **

==

подобно ръчно нанизана гривна. Ще спомена набързо някои от тях.

==

“Американският любовник”, дал името на сборника и един от любимите ми в него, е разказ в разказа за това как животът неталантливо, патетично и малко фарсово се превръща в литература, докато се заблуждаваме, че този сюжет е всъщност оригиналът. Това е и разказ за цената на “успеха”, за прозаичността на вдъхновението, за упоритостта на желанието и нормалността, която понякога е в “малките, естетически приятни неща”. Не на последно място разказът предлага и закачлива ирония към тревогите на “белите хора” и надникване към издателския бизнес.

==

“Пленник” е за копнежа по опазването на старото в нова мечта, но и за отърваването от мечтата в нейния сбъднат вариант.

==

“Допълнителни часове по география” е чудесен кратък разказ за съзряването, за чаровните, понякога нелепи начини на порастване и случайността на желанието, когато сме на четиринайсет.

==

“Изглед към Горното езеро през есента” е за сезона на нашето сбогуване със света, в което не ни трябва нищо, освен един кей на отплуването от стесняващо се кътче земя. То е и за невъзможността да помогнем на децата си и тяхната да се погрижат за нас. Подобно е и при “Смити” - разказ за вкопчването в (изхвърлен от другите) смисъл в края на живота ни.

==

В “Шегобиецът от Астапово” Тримейн разказва за последните мигове на Лев Толстой на гара Астапово през погледа на началник-гарата. Този опит за “руски” разказ има своите неизбежни типично западни грешки, но въпреки това е убедителен в пресъздаването на настаналата суматоха по славянски. В крайна сметка имаме финал, в който самият началник е герой на Толстой и намира смисъл за собствения си живот в смъртта на писателя. Разказът очертава преминаването на голямата история през случайната и индивидуалната.

==

“Икономката” пък е разказ в първо лице от икономка, представена като реалния първообраз на икономката от известния роман на Дафни дю Морие “Ребека - господарката на Мандърлей”. Още един разказ за това как изкуството играе и криви в своя полза реалността (възможната), за присвояването като основен прийом на писателите и за това как оригиналите говорят преди да влязат като пешки в литературата.

==

Препоръчвам да прочетете тези и останалите разкази в този симпатичен сборник, преведен от Невена Дишлиева-Кръстева и с чудната зимна корица на Деси Баева.