“Есен” (изд. “Лист”) е първият роман от поредицата “Сезони” на британската авторка Али Смит. Той бе финалист за наградата “Ман Букър” преди две години и суперлативите за него не стихват, още повече, че го определят и като първия пост-Брекзит роман.
==
Моите лични впечатления от прочита са доста по-сдържани, може би поради прекомерността на амбицията този текст да бъде за твърде много неща, поради постмодерния колаж, който представлява, и неговата - макар и функционална - разпиляност. Изпитвах известна умора от леко позьорския поток на мисълта, от тази на лиризирана и на места (не винаги оправдано) иносказателна проза, която като че ли създаваше повече очаквания за символични значения, отколкото задоволяваше. И все пак това е изцяло въпрос на лични предпочитания, с които не бих искала да обременявам отзива си за “Есен”.
==
Със своята поетична фрагментарност и насечена като дъх структура, романът наподобява елегия. “Есен” е история за времето в нас и нас във времето, за неговия ход, за есента на младостта, на живота, на европейския и обществено-политическия договор, на природата.
==
Версия на британската класика “Харолд и Мод”?
==
В неспокоен низ от ретроспективни кадри романът разказва историята на 101-годишния Даниел Глюк, прикован на легло в онова сънно състояние близо до смъртта, и 32-годишната Елизабет, лектор по история на изкуството. Елизабет посещава Даниел в болницата, за да му чете, докато той предимно спи. Тяхната връзка, връзка на (платонична) любов, започва още в детството й, когато двамата са съседи и майка й често я поверява на грижите му. Отношения, основани на думите, музиката, изкуството и най-вече на въображението и измислянето - защото “който измисля истории, измисля света”.
==
Тази философия има своята негативна политическа призма в пост-Брекзит пространството, когато се развива основното действие и когато светът на британците отново бива измислян чрез политическия новговор. Светът от днес (и вчера, защото днес _е _вчера) присъства със своя шумен фон в романа през теми като разделението около референдума, расизъма и шовинизма, социалното и половото неравенство, войната, бюрокрацията, екологията. Всъщност, един от любимите въпроси/поздрави на г-н Глюк е “Какво четеш?”. Защото човек винаги чете света и нашето съществуване по същество е (един от възможните) прочити, а “думите се развиват като организми”.
==
И ето. Вратите, които Даниел отваря в Елизабет, държат техните съзнания привързани един към друг дори когато той е в състояние, близко до комата. Романът предлага както неговия поглед към това странно място на без-времие, подобно на халюцинация от чисти усещания, в което се е озовал и неговите спомени, така и нейните, като преминава през гледните точки на двамата. В хода на разказа ставаме съпричастни на всички онези крайъгълни пределни моменти, които създават облика на житейското ни време, от детството до есента ни. В един момент от романа г-н Глюк хвърля часовника си във водата, за да илюстрира - буквално - как времето лети. Именно
==
Времето и неговото субективно протичане и преживяване е една от основните теми в “Есен”
==
Тема, която дълбоко вълнува Смит и по думите й в нейни интервюта превръща книгата в изследване на начина, по който възприемаме времето. (Впрочем в почти всяка глава се маркира денят, времето и възрастта, за които се разказва.) Препускащият стил и темпо на композицията отразяват тази централна тема. Романът започва в мястото на над-временно пред-смъртие, в което е Даниел, и преминава през “крайните”, “смъртни” моменти, които съставят живота ни и ту разтеглят, ту превъртат напред (усещането ни за) времето.
==
Ние сме контейнери на време, съдържаме своята диахрония, своето минало и бъдеще, както и тези на хората, които са ни създали и с които си взаимодействаме във всеки един миг, ден, година, и нашата истинска история е циклична по същество, споделя в интервю Смит.
==
На фона на тези лични истории - да се върнем отново към него - Великобритания се променя,
==
променят се нагласите, настроенията и тонът на съжителството с другите, очертават се разделителни линии и идентичностите се строяват покрай чувствителни барикади, издигат се огради, включително реални. Една от главите в “Есен” е като програмен репортаж за шизофреничното раздвоение, обзело страната покрай Брекзит. Ситуация, в която всеки е прав и никой не е, всичко е изцяло едната половина и същевременно другата. Това е и есента на обществения диалог, когато вече всеки говори, без да се води разговор.
==
“Общност. Еднаквост. Устойчивост”, чете от антиутопията на Олдъс Хъксли “Прекрасният нов свят” героинята, докато е въвлечена в една от напоителните бюрократични сцени по издаването й на нов паспорт. Утопия, свързвана с лозунгите на брекзитърите.
==
Още веднъж, самата книга представлява фрагментарен колаж от спомени, времена, късчета история, случки, наблюдения, видения. Изобилства от name-dropping и куп жалони на британската популярна култура - от литературни образци от Шекспир, Дикенс, Хъксли до тв предавания, песни, артисти, творби и др., които формират онази обща културна памет в едно общество, която остава, когато всичко друго се разпада. Културата е общата спойка на обществената памет.
==
Две женски фигури присъстват особено силно в романа
==
Едната е Кристин Кийлър от скандалната афера “Профюмо” (виж “Уикипедия”), а другата е единствената ярка представителка жена на британския поп-арт - Полин Боти, от чиято история и творби също можете да се поинтересувате в интернет. Всъщност, до голяма степен “Есен” е и tribute към Боти, която отново и отново се появява в романа, а в една от финалните глави разказът за нейния живот и творчество тече през собствения й глас.
==
Боти също е “момиче, което четеше света” в краткия си живот, приключил трагично. Романът преразказва цели нейни творби, по същия начин както Даниел ги е описвал на Елизабет като малка. Отричана, забравяна, реабилитирана, отново забравяна и пак възраждана, Боти е пример за жена и личност, отхвърляща условностите и бариерите, а провокативните й, смели и ярки колажи - сексуалните и артистични норми на времето. Много от картините й не са открити и съществуват само на фотографии. Полин Боти в същността си на артист е и пример за циклично битие.
==
Цикличността е също в дърветата, които често присъстват в романа - като гора, като костюм, като обвивка, като прорастваща същност от тялото. Природата е символ на отминаването и на настъпването. Но да не търсим прекомерен смисъл. Самата Смит споделя, че просто обича дърветата - тяхната щедрост, полезност, приятност и - да - циклично умиране и възраждане.
==
След всичко казано, оставям на вас да решите дали искате да прочетете тази книга.
