Ако отдавна, или дори никога, не сте чели ирландска литература, Ейлиш ни Гуивна предлага чудесен праг, през който да пристъпите в тази локална, но дала световни писателски величини литература, чрез сборника “Литературен обяд” (изд. ICU).
==
На всичко отгоре авторката - оказва се - има сериозна връзка с България и освен че споменава страната ни няколко пъти в разказите си, посвещава и цял един на преживявания в нея, които по всичко личи идват от собствения й опит и от онова, което са й разказвали за нас. Впрочем най-голямо, поне за масовия читател, вероятно ще е любопитството именно за това
==
как една ирландка описва родната ни действителност
==
Тук изненадите не са големи, като разказът прилича по-скоро на статия-пътепис, а наблюденията са за неща, които традиционно впечатляват един чужденец (и за такива, с които ние побързваме да им се оплачем). И все пак с внимание към детайла и неповърхностен усет Ни Гуивна описва престоя на героинята си Джен в малко селце и провинциален град, в които животът тече бавно и е едновременно отзвук и алтернатива на формулата “престъпност, корупция, емиграция”.
==
Джен е екзотичното присъствие-наблюдател, който споделя езиковите си трудности и преразказва до болка познати ни жалвания от българската действителност. Тя обаче си спестява гнусливото отстранение или пък сантименталната и някак външна толерантност за сметка на един по-трезв поглед. Вкарва героинята си и в екшън ситуация с участието на роми, чийто сюжет тук няма да разкривам.
==
Лично за мен обаче много по-голяма наслада и интерес в този сборник представляваха ирландските разкази на Ейлиш ни Гуивна, а
==
личните ми фаворити са “литературните” истории, две от които са свързани
==
На една от тях е кръстен и този сборник. В тези разкази Ни Гуивна прави великолепна сатира на настоящото състояние на страната си, и в частност на нейните литературни среди и индустрия. С тънка и апетитна ирония тя описва патетичния снобизъм на литературния естаблишмънт, конюктурата в литературните формирования, тяхната суета и несъстоятелност, намеквайки също така за спада и процесите маргинализиране в ирландската литература от получаването на Нобеловата награда от големия поет Шеймъс Хийни насам.
==
В тези няколко разказа Ни Гуивна поставя въпроса за властта и лидерството в културната сфера, за бюрократичния, разточителен и напълно неадекватен начин на работа на писателските бордове, за това, че всичко опира до пари, които биват безумно и несправедливо разпределяни и харчени по-скоро за чревоугодни “литературни обеди”, отколкото в подкрепа на истинския талант, за зависимостта на авторите от субсидии, стипендии и еднолични решения и връзки.
==
Властта в литературата поражда порочен кръг, в който изкуството се губи, а посредствеността се разпорежда
==
В почти абсурден филмов обрат, довчерашният нелюбим на издателите успява да постигне известност, а негов редактор да стане… затворник - на каква цена обаче, трябва да прочетете сами. По чудесен начин едноименният разказ отрича и известната Чехова формула за пушката, която трябва да гръмне - в действителният живот тази пушка би била скрита, казва ни Ни Гуивна.
==
**В тези и други разкази чрез пестеливи фонови краски Ни Гуивна очертава и цели обществено-политическите реалности - **
==
не само от днешния ден, но и от миналото: рецесията в Ирландия, довела до свиване на държавния сектор, финансирането и работните места; бюджетната дисциплина и банковата гаранция; затварянето на родилни отделения с цел преструктуриране; имигрантите и техния живот; животът в предградията; забраната на аборта, навъзможността жената да се разпорежда с утробата си, незаконните клиники и осиновяването на нежеланите деца; ролята на католицизма в обществото, дори и епидермален, и напрежението между католици и протестанти; та дори и Големия глад в Ирландия, както и комунизма и падането на Берлинската стена. Някои от разказите предлагат и красиво носталгично пътуване из стара и провинциална Ирландия, с нейната природа и селца, с изгубените й хора, с онези артефакти и споделени спомени от детството, преминало в нея.
==
Ейлиш Ни Гуивна се чуства удобно и когато разказва за премеждията на сестри, загубили всичките си близки в Големия глад, така и за неграмотна медицинска сестра от предградията или за руска имигрантка в страната. И когато действието е преди векове, и когато е днес или в средата на миналия век. Тя успява да влезе в устата и мисленето на всички тези маргинални, идеосинкретични герои, използвайки различен език, жаргон и начин на изразяване, така че добре да ги чуем и чидим. Плува безпроблемно и в различните потоци на мисълта. Както казва самата авторка чрез реплика в един от разказите си -
==
“историите нямат нужда от паспорти”, те минават езикови и политически граници
==
Друго интересно при Ни Гуивна е, че тя не се съобразява, поне не докрай, с традиционната структура на разказа и често опровергава очакванията ни, например на сюжетно ниво. Много често разказите й са лишени от задължителния обрат, кулминация или развръзка, а героите не достигат катарзис.
==
Така например една от героините й така и не взема леля си да я приюти, на друга съвестта проговаря само колкото веднага да си вземе думите назад, а трета постъпва напълно неочаквано, превръщайки една семпла история в кървава абсурдна драма. Рецепти няма, обикновени хора с обикновен живот тук са способни само на обикновени и тривиални неща, но понякога, без да го очакваме, внезапно ни изненадват с филмова прекомерност, повече, отколкото някога сме си представяли.
==
Препоръчвам този чудесен сборник в чудесния и нелек превод на Димитър Камбуров!
