Рецензия: Уила Катър, "Жена без път" - за краха на една жена, един дом и цяла епоха

Чела съм “Жена без път” (изд. “Кръг”) на английски преди много години, но преводът на Надежда Розова, чрез който пристъпвам отново към тази книга, е великолепен и изключително точен. Писан през 20-те години на миналия век, романът на Уила Катър разказва с изящен език и дълбок символизъм за края на цяла една епоха навръх XIX век и за упадъка на едно забележително семейство. Че това е своеобразна трагедия е ясно още от въвеждащия надпис от шекспировата трагедия “Хамлет”.

==

Дискретно и индиректно, чрез съдбата на героите си - г-жа и капитан Форестър - романът документира големите икономически и обществени промени, които съпътстват края на поколението на пионерите в американския Запад, с неговите едри мечти и непрактичен авантюризъм, и настъпването на един самонадеян и прагматичен капитализъм. Действието се развива в градчето Суийт Уотър, едно от попътните на железницата, градена в дивите степи от мъже и предприемачи като самия кап. Форестър.

==

**Във фокуса на разказа обаче е преди всичко образът на очарователната г-жа Форестър, **

==

елегантна, неустоима и аристократична по своему дама, която завладява чувствата и въображението на всеки събеседник, дори когато е по домашному небрежна и естествена и не се съобразява с условностите.

==

Въпреки че гледната точка в романа е на всевиждащ разказвач, погледът към нея, както и към дома и живота на сем. Форестър, дължим преди всичко на младия Нийл, местно момче, което се явява страничен наблюдател в книгата - невинен, романтичен и до болка привързан към миналото. Той съпровожда семейството откакто е на 12 години до зрелостта си и смъртта на капитана. Именно заради него, за мен това е и

==

**роман на израстването, в който Нийл трябва да се прости с илюзиите си **

==

за миналото и за г-жа Форестър - че тя е особено, специално същество от друг свят, на което земните грешки и падения са чужди. Напротив, тя се оказва много от този свят. Свят който настъпва, за да отмени досегашния, и на който тя в крайна сметка се поддава, за да оцелее.

==

Междувременно Нийл се съпротивлява по всякакъв начин на своето възмъжаване и израстване. Той се опитва да удържи света такъв, какъвто го помни, да опази честта в дома на Форестър и неопетнен образа на госпожата. Към нея той изпитва платонична любов - като представителка на онзи довчерашен свят и поради нейната лоялност и грижа за капитана, негов символ. Затова Нийл поема и грижата за техния дом в момент, в който градът влиза в него, за да установи, че не е “нещо по-особено” от техните. Жест, който е и егоистичен, освен благороден, тъй като трябва да съхрани собствената му носталгия.

==

**Романът очертава ясно две класи - **

==

на аристокрацията, дошла да “облагородява” Запада (но носеща сама вина в отнемането на тези земи от индианците), и на обикновените хора, работници и преселници. Сем. Форестър рухват до “едни от тях”, а издигналите се новобогаташи и нови професионалисти влизат в земите и накрая в дома им. Техен представител е героят Айви Питърс - жесток младеж, който израства до богат местен адвокат. Катър противопоставя на онзи щедър към приятелите, широко скроен свят на Форестър, ръководен по-скоро от естетическите импулси на мечтатели с не винаги практични идеали, интересчийския, склонен към тъмни далавери с цел бърз печалба свят на новите банкери и адвокати, бележещ края на регионална Америка.

==

Финансово-икономическото рухване на кап. Форестър, този пионер, “градил Запада”, е символизирано от физическото му западане и обездвижване вследствие на последователни инциденти и болест - символ и на разбирането от онова време, че

==

парите и здравето/сексуалната мощ вървят ръка за ръка

==

Един от ключовите моменти в романа е обезводняването на мочурището от Айви Питърс цел печалба - място, което при сем. Форестър е било неизползван финансов ресурс, оставен да доставя естетическа наслада с красотата и цветята си.

==

На новия свят с неговите далавери се противопоставя и благородния жест на капитана, който на практика фалира, за да обезвъзмезди вложителите във фалирала банка - жест, който младите акционери не последват. По този начин старият свят плаща за своята смяна, както е платил и онзи преди него - на индианците. В този смисъл невинни няма - това е просто кръговратът на времето. Земята, която капитан Форестър взема от индианците, му бива на свой ред отнета от следващото поколение.

==

**Двусмислието в заглавието е богато: “жената без път” **

==

е такава и в сексуален план, но и в обществено-икономически. Впрочем жестокост и сексуалност често вървят ръка за ръка при Уила Катър, като присъствието на интимни сцени винаги е обвързано с момент на откъсване и отразяване - на клечки, на клонки, на цветя, на телефонна жица. В една от първите сцени - и със срязването на очите на женска птица. Друг повтарящ се символ в книгата е падането, с което тя започва и завършва.

==

В заключение и за да не разкривам сюжета: това е прекрасен разказ за едно израстване и за една неизбежна историческа промяна, видяна през изключителния образ на героиня, която е вдъхновила впрочем и самия Фицджералд с необикновените си черти. Препоръчвам книгата!