Рецензия: Гаст Грьобер, "Всеки ден крие в себе си друг" - книга за човешките щети

“Всеки ден крие в себе си друг” (изд. ICU). Зад тази малка книга с кратки разкази се спотайва бездна от тежки загуби и дълбоки равносметки.

==

Страховити екзистенциални пластове дебнат зад измамната наивност и лекота, които внушава на пръв поглед стилът на люксембургския писател Гаст Грьобер - за да ни напомнят колко наивен може да бъде първият поглед и колко трудно е да отсъдим какво наистина стои зад обичайните човешки лица и действия. Грьобер е майстор на злокобната идилия (както е в първия разказ “Селска идилия”).

==

Може би общата нишка, която навързва деветте истории в този сборник, са човешките щети. Житейските белези, които преобразяват завинаги избраните от Грьобер жители на Люксембург ( каквито са всичките му герои). Тяхната среща или разминаване със съдбата.

==

Сред засегнатите теми са понасянето на чужда вина със саможертвеност и стоицизъм, изневярата и отчуждението, неочакваното насилие, болестта като изпитание, но и повод да отхвърлиш от себе си излишното, имиграцията и страхът от другите, животът, който реално се случва, докато уж пишем за него, ритуалите на съзиданието и творческият блокаж, смъртта и загубата на най-близките, простите човешки мечти за щастие.

==

Един от любимите ми разкази в сборника - “Непосилната тежест на чакането”, като че ли обобщава най-човешкото състояние - очакването на неясните присъди на живота над нас посред крехкостта на смъртността ни. Състояние, което тук Грьобер е деконструирал до непоносимост, придал му е нервна острота и съзнание за всеки миг от него, за всеки наш опит спасително да се разсеем, да се закотвим и да се удържим още малко към съществуването. Героят му усеща физически в корема си всичко онова, което събираме и носим в себе си - едно невъзможно за преглъщане валмо косми с тежестта на камък.

==

Да, с подобно вглеждане в подробностите, в шумовете, светлините и движенията на ежедневието, Гаст Грьобер буквално разглобява моменти време и късове действие в отделните истории.

==

Повечето разкази впрочем са изградени по сходен начин - стегнато сюжетно действия, ограничено в кратък миг от сегашното, от което като метастази тръгват реминисценции, разкриващи котвите и тежестите на миналото, което героите носят. Техните напрегнати вътрешни монолози ни дават _другата _- същностната - страна на историята.

==

Стилът на Грьобер е олекотен, семпъл, почистен като рана, с латентни възли на затаена поетичност. Изреченията му често са кратки, насечени, в сегашно време, и описват прости действия, понякога почти като инструкции, които героите следват - като в споменатия горе разказ, написан във второ лице (да чуеш, да се изправиш, да отидеш бавно до вратата, да започнеш да чакаш…). Те създават усещане за наблюдаване и изкъсо следване на героите, за тяхната притиснатост и ограниченост в събитията, за затаено, напрегнато дишане.

==

Препоръчвам този малък сборник, който впрочем би ни докоснал до една малко позната у нас култура - тази на Люксембург.