Рецензия: "Блъф", Георги Стоянов - интимно навлизане в леговището на украинската мафия

Макар да не съм почитател на жанровата литература, бях доста приятно изненадана от дебютния роман на Георги Стоянов - “Блъф” (изд. “Сиела”), който надскача очакванията на жанра. Написан изключително подредено, с търпелив и изчистен език, той представлява художествена фикция, развита върху дочута от автора действителна история от времето, когато е живял в Украйна.

==

**“Блъф” влиза в леговището на криминалните среди в посткомунистическа Одеса **

==

от 90-те години - време на бурен престъпен генезис в условията на обществено-политически и институционален разпад, който силно напомня българските мутренски времена от годините след промените. Това е особен свят със свои собствени правила, ценности и морал.

==

Повествованието е концентрирано около личната история на възход и падение на малкия Юри, който се превръща в един от най-висшите представители на престъпната йерархия в страната - със собствен почерк и неустоима харизма - по времето на зараждане и избуяване на престъпни групировки и прегрупиране на властови и финансови ресурси.

==

Разказът започва някъде към края си, за да се завърне бързо в самото начало, проследявайки хронологично и постъпателно генезиса на престъпния ум и характер, натрупването на благодатни за него обстоятелства още от детските години - на вътрешен гняв и фрустрация, на самота, която огрубява, на загуби, които тласкат.

==

В този смисъл това е Bildungsroman - както на лично, така и на обществено ниво.

==

Въпреки че лично според мен атмосферата в самата Одеса не е достатъчно ясно представена и конкретизирана, а годините, в които се развива действието, като че ли продължават по-дълго от логичното, разказът компенсира с едно изключително задълбочено спускане в героите. С психологизъм, който разчита и обяснява на читателя всеки жест в езика на тялото им и премерва ефекта на всяка тяхна дума. Почти до степен на учебно ръководство по ориентиране в този престъпен контингент, където прецизно подбраната мимика е всичко, а точната и навременна дума властва и владее над съзнанията на подчинени и опоненти.

==

Тази непрекъсната игра на индивидуалности е дотолкова добре предадена, че буквално я виждаме като разиграващ се пред нас жестомимичен език, докато на свой ред започнем да четем и дори предугаждаме действията на героите, впускайки се сами в играта.

==

В правилата на този престъпен свят човек е или лидер и стратег, или изпълнител, който се нуждае от сигурността да принадлежи на шеф и да бъде закрилян от него. Юри е първото, като му се налага да контактува и влиза във връзки и с двата типа. Георги Стоянов описва убедително тези взаимоотношения.

==

**Нещо повече - прави го така, че неволно започваме да изпитваме симпатия, **

==

съпричастие и дори съчувствие към безкрупулни иначе престъпници. Моралът сякаш се размива, или по-точно - адаптира се и мутира в морал, който важи само за тези среди, тук и сега. Добро ли е, когато престъпници унищожават престъпници? Оправдана ли е липсата на милост? Кои са важните за нас, когато хората се превръщат в пешки?

==

Донякъде е очаквано, че малко или много тласък на всичко споменато се явява жена. Атомната бомба е там, но героинята Наталия е бутонът за освобождаването на това помитащо всичко оръжие. Тя е индиректната причина и за издигането, което съсипва, и за съхранението на човечността на героя Юри.

==

**Финалът е малко или много изненадващ. **

==

Със сигурност е по-различен от най-предвидимото и логичното в съдбата на босовете от този тип. Той едновременно отнема, но и оставя пролука за надежда и невинност, видяна в следващото поколение. Едновременно слага край, но и осъществява завръщането. Едновременно е (само)наказание, но и (само)освобождаване, което ще продължи да оказва своето влияние.

==

В заключение: въпреки някои нелогичности, вкл. исторически и психологически, романът е добро свидетелство за онези времена. Георги Стоянов успява да поддържа любопитството на читателя чрез поредица от добре овладени сюжетни обрати и множество приключения. Героите му пък, макар по същество познати от толкова произведения на киното и литературата, са достатъчно плътни и противоречиви, за да не бъдат шаблонни. Препоръчвам книгата!