Този толкова американски роман е подобен на саундтрак, който някой като Ник Кейв би могъл да напише към филм с мрачни и унили пейзажи и близки до психиделичното сцени като в лента на Бунюел или картина на Дали.
==
Съставен от кратки етюди, стабилни композиции и маниерни импровизации, които отново и отново се завръщат към общата си тема, просторна като пейзажите и контурите на самата Америка през последните осемдесетина години, “Онзи в мен” събира подобно пъзел фрагментите от живота на героя си - актьор и писател, а заглавието подсказва неизбежното: героят разказвач е твърде много Сам Шепърд и, справедливо или не, книгата има почти автобиографичен привкус.
==
Голямата Пати Смит, която освен всичко е и една от жените в живота на Шепърд, е написала в не по-малко силния като текст предговор, че “Това е той, в някаква степен, и не е той”.
==
Образът на възрастния мъж от романа е и трагичен и уморен, и уморителен и вбесяващ със своето съзерцателно отсъствие, с болезнената си самодостатъчност, която въпреки това търси присъствия, с меланхоличния си непукизъм, с чувствителните си слабости, с примирителното и някак егоистично и хедонистично впускане в тях.
==
“Все пак моят план беше да изградя внимателно образа, капка по капка, както при утайката… Не се случи, разбира се”, казва главният герой актьор за ролята, която трябва да изиграе в микробюджетен филм, съзнавайки, че това е невъзможно, особено сред “суматоха в последната минута, светлини, реквизит, костюми, прически”.
==
Като че ли същото, преварително обречено, е и намерението на този текст да разкаже подредено крайъгълните камъни в живота му - между късове поетична проза, ярки реминисценции, видения а ла Йеронимус Бош, географски и исторически пейзажи, застинали като натюрморти мигове, неясни обеми в тъмното, тревожни сюрреалистични сънища, преследвания от нощни създания, мечтания, подобни на транс диалози. Но и подреден разказ, който постепенно очертава една квази-гръцка едипова драма.
==
Повествованието започва в студена и тъмна утрин с далечни писъци на койоти, неспокойни кучета и съзнание, помътено от ксанакс, което очаква своите малки демони в актьорската си каравана, две години след раздялата със съпругата, с която са си подхождали, но просто не се е получило. Жена, с която е живял почти тридесет години (колкото Шепард с Джесика Ланг, сходството се натрапва). Актьорът търси ориентация в ландшафта на тялото си сред многото образи, които е трябвало да изиграе и да бъде през живота си.
==
Всички те, както казва Пати Смит, търсят сляпо “магнетичния север” на личността му. Онзи в него, който го тласка към неизбежната му територия, където властва усещането “да си отделен” като начин на живот. Образът на изгнаник, който актьорът трябва да изиграе, е образ, за който по думите му целият му живот е бил подготовка.
==
“През по-голямата част от живота си той беше актьор и владееше онзи вид пътуване, за който не е нужен паспорт, а само каравана, сценарий и кучетата му, уловили миризмата на носталгията”, казва разказвачът за себе си, от време на време в трето лице. И още: “Продължавай да вървиш, нещо ще се пропука”.
==
**Бащата **
==
Виждам баща си във всичко и навсякъде, признава героят. Бащата е най-близкият му човек и същевременно някой, от когото се страхува, обсебващо проклятие, което го бележи да прилича на него и да повтаря грешките му с жените. Той вече е мъртъв и във виденията си героят се опитва да го види незначителен, смален като миниатюра, с размери, които да може да понесе.
==
Една от силните връзки и същевременно точка на разкъсване между двамата е 14-годишната Фелисити, 50 години по-младата любовница на баща му, която съблазнява и отнема девстевеността и на героя, когато той е едва на 13. Тя е образ, който съчетава в себе си и хищническото сладострастие на лолитка, и умилителната наивност - и който бележи героя завинаги. Тази наръфана райска ябълка изчезва и бива намерена обесена.
==
**Жените **
==
са влудяващата слабост и обърканост на героя, онова, от което бяга към своята отделеност, но и в което сякаш неволно се стреми да се отърка, подобно на самотен котарак. Жените, които се появяват в романа, са очертани, но неназовани, условни и почти анонимни, с категоризиращи имена като Изнудвачката, бившата съпруга (би могла да е Джесика Ланг), младото Момиче. Те се объркват, преливат, появяват се интензивно и стихийно само за да изчезнат също толкова рязко от повествованието. Или просто да престанат да се връщат. Тези жени преминават като пейзажа на дървета, които наблюдаваме от бързо пътуваща кола.
==
Една от историите в книгата (която разказвачът уж иска да остане далеч от очите на публиката) всъщност разкрива самият той чрез поредицата от диалози с Изнудвачката, амбициозно младо момиче, което иска да публикува разговорите им, за да пробие на литературната сцена. И до края не става ясно какво съдържат те освен интимните описания на вагината й, но пред нас се разкриват разговорите им за техните разговори.
==
**Повторението **
==
има особена функция в книгата. То е и на стилистично ниво, и на ниво сюжет. Въпросните диалозите, в които като при размяна на изстрели се редуват кратки фрази и въпроси за пояснение, звучат дразнещо, неестествено, дeмонстративно неразбиращо, до степен на самоцелен речетатив, чийто смисъл разказвачът сам аргументира: “За мен езикът съдържа образа. Само чрез разнообразните повторения на изричането на думите на глас образът започва да се появява като негатив във вана с проявител.”
==
Ето един малък пример:
==
“И какво ще правиш с тях?
Ще ги включа в книга.
Книга?
Моя книга.
Твоя?”
==
И така. Книгата е увличаща и магична, но не е лесна и моята препоръка е да се чете без да се настоява да бъде удържана тънката сюжетна нишка, а по-скоро с отдаване на нейното отнесено стакато и с вглъбяване в поетичния й език и красивите картини, с които разказвачът се връща до детството и младостта, както и до пейзажите на една носталгична Америка с нейните бензиностанции и ресторанти, пустини и пътища. Както казва Пати Смит: “Онзи в мен” е сливащ се атлас, осеян от следите на ботушите на онзи, който инстинктивно изминава, с отворени очи, неземните му пътища”.
==
П.С. О, и специален респект за чудесния и съвсем нелек превод, който е направила Боряна Даракчиева.
