Забравата чрез живеене е най-човешкият механизъм в упорития ни инстинкт за продължение. Паметта, пречистена през пламъка на прошката, също. За тези същностни истини ни напомня този забележителен роман, построен като лично писмо до Осама бин Ладен.
==
Написан от неособено грамотна представителка на работническата класа в Лондон (текстът е без никакви запетайки), която губи съпруга и детето си във фикционален, но напълно възможен атентат, този разтърсващ епистоларен монолог е силен именно със заземената си драма, с циничния и лишен от илюзии поглед към живота, с грубата чувственост на болката си, с изръмжаната, но себенадмогваща се прошка към “мозъка” на тероризма.
==
Отбелязвам, че “Възпламеняване” излиза на български (във великолепния превод на Невена Дишлиева-Кръстева, изд. ICU) през 2018 г. , но е написан през 2005 г., когато тероризмът си има редовна рубрика в новинарските бюлетини, а името на Осама бин Ладен и “Ал Кайда” все още са негови главни символи (преди да бъдат заменени от още по-страшните “Ислямска държава”). Нещо повече, самото излизане на тази оказала се печално пророческа книгата зловещо съвпада с атентатите в лондонското метро от 2005 г. (романът бива временно изтеглен от уважение към жертвите).
==
Във версията на Крис Клийв множество бомби разтърсват препълнения нов стадион на “Арсенал”, вземайки над хиляда жертви и променяйки с безпрецедентен замах дневния ритъм на световната столица. Лондонското лустро и това на обитателите му пада, за да оголи под себе си артериите и настръхналата козина на живота, който никоя бомба не може докрай да разкъса и отмени.
==
**Напротив. Именно ежедневието, рутинните навици, насъщните човешки грижи и базисните нужди и страсти са всъщност истинският фронт срещу терора **
==
и онова, което той причинява. Те са неизкореними, те са самото човешко продължение - дори и чрез нещата, които обикновено ни се струват безсмислена форма на самоунищожение: безплодните ежби, глупостта, дребнавостите. Това кара героинята да възкликне, че също като нея Лондон никога няма да бъде унищожен, защото е твърде глупав да го разбере. Тя няма име и така нейният плътен, чувствен, физически осезаем образ придобива универсалност. Героинята прави именно това - продължава, макар да трябва да живее с призрака на момченцето си и да преглъща оцеляването си с валиум и водка.
==
Малка вметка. Тъй като се случва на този ден, атентатът бива наречен Мей Дей, което е и името, носено от Деня на труда (реверанс към класовия произход на героинята), и от деня, в който се празнува пролетта, смяната на сезоните.
==
**Тероризмът е смяна на сезона. Той е равносилен на “влязоха ми у дома”, **
==
а взривът не е еднократен акт: “отвън пламъкът угасва много бързо но огънят пропълзява вътре в теб и трясъкът остава завинаги да кънти”. Терорът е налагане на хаос, а заради обсесивно-компулсивното си разстройство героинята е обсебена от реда, от самият акт на подреждане и подравняване, като начин да се справи с тревожността си в един свят на случайност и ентропия.
==
Да, тероризмът нарушава напълно ритъма на живот, причинява обществена аритмия, налага ограничаващи мерки и предизвиква неподозирани реакции у онези, които остават живи. Отчайва, настървява, пуска пердета, но и сближава, уеднаквява, помирява в преработването на загубата и болката. Събира в сложен триъгълник трима от героите, които съвсем явно, почти шаблонно персонифицират три различни обществени прослойки в лондонското общество: работническата класа от предградията на Източен Лондон (героинята), интелектуалците (в лицето на Джаспър Блак, журналист в “Дейли телеграф”), богаташите с амбиции и кариера (в лицето на лайфстайл редакторката Петра Съдърланд).
==
Въпреки че играе със стереотипи обаче (интелектуалците са безволеви, колебливи и шмъркат; богатите кучки са безчувствени играчки, които гонят само успеха си; бедните са груби, неграмотни и носят “Адидас”), Клийв го прави повече от убедително, изпълва образите с живот и противоречивост, оплита съдбите им до степен, в която те са способни да сменят дори лицата си и да заемат местата си. В общество на пост-терор това е възможно.
==
“Всичко изглеждаше съвсем еднакво, докато гореше” - болката уеднаквява, отбелязва героинята, която остава говорител на работническата класа, олицетворявана от нейните пристрастия, марки дрехи, неграмотна реч, ограничен начин на общуване, любими медии: футбола и агитките, вестниците “Сън” и “Мирър”, телевизията, полуготовата храна, евтините автомобилни трошки, социалните жилища, икономиите, сприхавите съседи и насилието, анцузите адидас, пума и найк.
==
Интересна е връзката, която Клийв прави между тероризма и секса
==
Двете са в еднаква степен екстаз, насилието и удоволствието съвпадат във върховния си миг, както е показано в сцената на прелюбодеянието между героинята и Джаспър Блак точно докато на стадиона избухват пламъците на бомбите, погълнали мъжа и детето й. Същото е и когато полицейският началник и бивш шеф на съпруга й я люби на върха на Лондонското око, за да й разкрие веднага след това истината: че властите са имали предварително данни за атентатите, но са ги допуснали, за да предотвратят по-мащабно нападение. (Факт, който води героите до конспиративната и също класова теория, че футболните запалянковци са били предпочетени като необходимата жертва, за да се опазят баровците от Ситито).
==
Сексуалността изобщо играе силна роля в романа. В героинята извънбрачното посягане към други мъже се случва в нервни и напрегнати състояния, тя е лекомислен, но достъпен начин за справяне с тревогите и напрежението й, за устискване и придържане към живота. Заради обвързаността с времето на атентата тя е й първоизточник на чувството за вина, на съзнанието за наказаност.
==
Но Клийв е човеколюбец именно защото рисува героите си грешни, несъвършени, дразнещи, дори непоносими.
==
“Понякога мисля че заслужаваме онова което ни го причиняваш”, признава героинята, която описва с потресаващ натурализъм сцени на секс, насилие, унищожение, смърт. Която вижда у всеки човек възможна жертва, обхваната от пламъци. В този смисъл ни се налага да се разделим и с наивната, инфантилна илюзия за “невинните жертви”, каквато е официалната формулировка, без това по никакъв начин да отменя осъждането на терора - напротив.
==
Тероризмът впрочем е и зрелище - подобно на футбола, където линиите на нетърпимост между лагерите са не по-малко остри и потенциално кървави. Калашниците и коланите с експлозиви са пък своеобразна мода, така както носенето на анцузи и маратонки със спортни марки или пък луксозни тоалети (начин, по който статуса на двете героини в книгата често е противопоставян). В крайна сметка тероризмът е и игра на Бог, в която плановете човешки изглеждат крехки и жалки.
==
**Но да се върнем на вината и неизбежното, което влачи след себе си: прошката - едно от най-силните оръжия (впрочем в западно-християнската доктрина), което веднага обезоръжава. **
==
Именно това прави героинята, наричайки Бин Ладен още в първите редове “скъпи Осама”, докато накрая стигне до това да го призове да създадат двойка заедно, да се съберат и да разтърсят света с любовта си. (“Ела при мен и заедно ще поправим света с невъобразим грохот и настървение” - нейната дефиниция за любов). Жестове на прошка, умиление и милост следват и много от конфликтите й с останалите герои - сухата ласка, погалването с пръсти, човешкото свеждане на глава в прегръдка. Тези приемания, тези мимолетни форми на емпатия и топлина, са жизненоважни и значат всичко в подобни моменти.
==
Чрез представителя на Скотланд Ярд в романа авторът ни приближава и до кухнята на институционалните усилия срещу тероризма, поставя трудни въпроси за тяхната адекватност, смисъл и успех, разкрива тъжната невъзможност да се противостои на спорадичните унищожителни пориви със стопроцентова успеваемост. Това е изтощително трудоемко усилие, в чиито редици цари хаос, некомпетентост, човешка ограниченост, прикрити зад гръмки лозунги.
==
Авторът поставя въпроса и за ролята на медиите в цялата ситуация чрез своя объркан герой Джаспър Блак и неговият неуспешен опит да направи истината достояние на обществото. Показва и начина, по който реагират медиите и техния дневен ред в нещастието.
==
Не на последно място обществения разлом, показан в романа, ми напомни и за днешните сложни времена на Брекзит. Но това вече е друга тема.
==
В заключение: силно препоръчвам този силен, вълнуващ, майсторски овладян роман.
