Тази класическа история за съзряването е, уви, малко позната у нас - “Лист” я издаде на български през 2016 г., десетилетия след написването й през 80-те години, откакто тя се е превърнала в любима американска книга, включена в почти всички учебни програми в страната. Тази година Сандра Сиснерос, авторката на култовия роман, взе и наградата ПЕН/Набоков.
==
Макар посланията му да са съзвучни най-вече с времето, в което е писан, този поетичен манифест на женската еманципация носи вечни послания: за пробуждането на сексуалността и израстването на личността, за цената на принадлежността, наследството на общността и силата на надмогването й, за живота в емиграция и отредената роля на (мексиканската) жената, за смисъла на дома, за творчеството и за любовта.
==
**Гласът, който говори от книгата, е на Есперанса - **
==
момиче, което навлиза в тинейджърските си години (възраст, в която механизмите за идентификация са особено чувствителни, наострени и безпощадни) на улица “Манго” в имигрантски латино квартал на Чикаго. Тя е момиче, което обича да разказва истории и мечтае да пише. Момиче, което се вглежда с незащитено око, но с умиление и обичлива тъга в обитател(к)ите на улицата. Момиче, чиято сексуалност тепърва се пробужда едновременно с порива й към самостоятелност и независимост, въплътен в нейното и символичното, и съвсем буквално желание за свой собствен дом. Есперанса осъзнава, че трябва сама да работи за него, и мечтае така:
==
_“Не квартира. Не задна стая. Не мъжка къща. Не бащина. Къща само моя. С моя собствена веранда и възглавница, мои красиви пурпурни петунии. Мои книги и разкази. Моите две обувки до леглото. Да няма към кого да махам с пръчка. Да няма на кого да чистя. Само къща, тиха като сняг, място, където да отивам, чисто като лист преди стихотворение”. _
==
**Сдобиването с дом **
==
при един неустойчив начин на имигрантски живот, при който семейството се мести едва ли през година, е натоварено с особено смислово значение, защото мястото, където живеем, е мястото, което сме. Есперанса иска “къща, която мога да посоча” без неудобство и срам (кавито изпитва от невзрачната им къща в бариото) и където шумът на плъховете нощем ще бъде заменен от шума на бездомниците, които ще приютява.
==
Есперанса рисува портрета на семейството си с огромна любов, отличавайки дори косите и нозете им, но и с неприкритото и нарастващо желание да се еманципира от тях, да ги “загърби”, да напусне - съзнавайки, че ако се върне там (а тя ще го направи чрез думите), то трябва да е за другите, които не могат да заминат толкова лесно.
==
**С все по-осъзнат творчески инстинкт, чувствителен за красотата дори в невзрачното и нелицеприятното, **
==
Есперанса разказва историите на тези други - на обитателите и най-вече жените в квартала. Писателството е далеч от типичното занимание, отредено за латино жената, която в тези страници намираме затворена, буквално заключена, в къщи, облегнала тъгата си на прозореца, в кухнята, в двора - в капан от свойствено настроени мъже, нуждаещи се от грижи деца и собствена неадекватност.
==
“Скрити” заради властта на съпрузите и бащите си или заради собствените си страхове от света (Мамасита например се страхува да излиза, защото не знае английски - а оттук и осъзнаването на важността на езика) тези жени са примери за съдбата, от която Есперанса иска да се оттласне и еманципира. Нейните мини разкази почват и завършват като извадени от албум моментни фотографии, като попълнения в дневника на чувствително, вглъбено, наблюдателно момиче, което рисува картини на домашно насилие, съпружеска ревност, държане под ключ, бедност, изоставеност, самотно родителство, езикова неадекватност.
==
**Още от рано Есперанса съзнава, че светът е “женски” и “мъжки” **
==
и че да се отдадеш на сексуалността е да поемеш по пътя на другите героини - към покровителството и сдобиването с дом-клетка. Въпреки това, в процеса на порастването си, самата тя трябва да устоява на тези естествени инстинкти, на интереса си към другия пол и желанието да му се хареса, докато се стигне до загатнатата сцена на изнасилването, в което приятелката й Сали я оставя сама, без да й помогне. Това е и осъзнаване, че жените са съучастници в насилието - допускайки го. Изобщо женската солидарност остава като че ли безплодна, самата Есперанса не успява да предпази Сали от начина, по който се развиват нещата в живота й, нито пък да помогне на другите жени, дори на тези, на които чете или с които разменя стихове (начин за бягство, който при тях се е оказал безплоден).
==
“Реших да не съм покорна като другите, които полагат шии на прага и чакат за оковите”, решава Есперанса, която мечтае за освобождаването си сякаш е “балон, завързан за котва”. Постепенно тя осъзнава, че да откриваш красотата и поезията и силата на историите/думите е начин да напуснеш и да останеш едновременно, и набира сила както четирите дърветата, посадени насред асфалта на улица Манго.
==
**Сиснерос е стилистичен минималист. **
==
Тя фино бродира лаконичната си фраза докато абстрактната й шарка грейне до многозначителен символ, като същевременно създава усещането за самородна, неосъзната, налучквана и неподправена поетичност, която излиза изпод перото на героинята й. Вместо да описва многословно трудностите пред имигрантите, тя казва например единствено, че когато произнасят името й, то звучи “тенекиено” (вместо сребърно, както в някогашната й родина). Съзряването пък е изразено във визуални детайли като ходенето на токчета по време на момичешката игра, обърнатите погледи на момчетата, споделеното желание “да съм лоша и да седя навън нощем, момче на врата ми, вятър под полата ми”, гадаенето какво е да те прегръщат, чувствителността към това приятелка да загуби девствеността си.
==
Един от главните символи в книгата, както споменах, е домът, изразяващ идеята за самостоятелност и независимост, (само)принадлежност и определеност. Респективно истинският, в който живее, се превръща в символ на принуда, капан, провал на реалността.
==
Друг богат символ в романа са например обувките, които символизират сексуална зрялост (когато момичетата ходят на високите токове) - и обратното (когато Есперанса се срамува и крие под масата старите си детски обувки), самостоятелност (каквато липсва при момичето, което не може да си ги завързва), и независимост (както в мечтата й, която включва само нейни обувки до леглото).
==
В заключение - това е книга, която може да се отгръща дори напосоки, кратка, лаконична, поетично наситена, с много смисли. Струва си.
