Веселина Седларска: Всеки мечтаещ за по-мащабна известност коленичи пред олтара на Мишел Уелбек

Антония: Струва ни се, че днес всеки втори пише - а трябва ли? И свива ли се драстично разликата между това да си увлекателен и масово следван в социалните мрежи, да издадеш бестселър или висококачествена проза/поезия?

==

_**Веселина: **_Всеки трябва да може да се изразява писмено. Мисля го по причина, обратна на причината, поради която Сократ не ни е оставил нито един написан ред. Както знаем, той е бил убеден, че всяко записване изкривява изказаната мисъл, отдалечава я от първообраза.

==

Според мен човек, който е положил усилия да се научи да се изразява писмено, предявява по-високи изисквания и към говоренето си. Това пък повишава степента и смисъла на общуването. Това, което във времето на Сократ е било отнемане от общуването, днес е прибавяне към общуването.

==

А дали всеки може да пише? Едно момиче пише в социалната мрежа „Лелеее, как се накефих“. Под нея друго момиче пише: „Уау, муцка, крада гооо.“ Иванчо Трола пише нещо, което са го инструктирали да пише под статия, която е написал журналист против партията, която е наела Иванчо Трола да пише срещу 2 лв. на всеки статус. Милен Русков пише роман. Всички те пишат. Всички ли могат?

==

Свива се разстоянието, не и разликата

==

Разликата да можеш да правиш литература и да пръскаш интернет чар си остава, намаляват тези, които могат да видят разликата. Социалната мрежа създаде по-обширна територия между литературата и журналистиката, която преди наричахме с по-семплото име публицистика.

==

Продължавам да правя разлика между публицистиката и литературата, макар че доста хора не полагат това усилие. Е, може и да правиш публицистика, която се превръща в литература, но трябва да си Труман Капоти.

==

А: Коя е най-отличителната черта на един писателски глас, кое прави стилът неповторим и незабавно разпознаваем?

==

В: Писателският глас и стил е неповторим и ясно разпознаваем, ако писателят е неповторима и ясно разпознаваема личност. Имитациите не вършат работа. Това не е толкова ясно и просто колкото звучи на първо четене. Вечният спор може ли лош човек да бъде добър автор, за мое съжаление, е с отговор, който не ми харесва – да, може.

==

А: Как “не бива” да се пише?

==

_**В: **_Не бива да се пише лесно. Небрежно не бива да се пише. Нека да го кажа с повече от една дума – не бива да се пише със спестяване на усилията.

==

А: Очертава ли се някакв обща тенденция сред пишещите ни съвременници – или специфични предизвикателства, които да стоят пред тях?

==

_**В: **_Понякога ми се струва, че всички писателски думи и мисли днес са взети за заложници от естетиката на песимизма. Всеки, който мечтае за по-мащабна известност, е коленичил в себе си пред олтара на Мишел Уелбек. Лошото момче Бегбеде остаря по-бързо като литературна тенденция, отколкото в живота.

==

Сега е времето на мизантропите, на дистрибуторите на апокалипсиси

==

И това ме плаши. Иска ми се литературата никога да не губи вяра в човека и в силата на идеалите, защото вярвам, че всичко произнесено на глас и написано черно на бяло после се превъплъщава в живота.

==

А: Кои са „задължителните“ книги за един пишещ човек?

==

_**В: **_Ако става дума за българския, то тогава най-обемния речник на българския език и книгите на Захари Стоянов.