Невена Митрополитска за новия си роман "Дарът": Довеждам героите си до предел, за да видя как ще се справят

Антония: Първият ти роман “Анна и планината” е обърнат към близкото минало и като че ли - поне така предполагам - отразява доста неща, които ти самата или хора около теб са преживели.

==

Невена: Мои преживявания действително има в книгата, но са малка част от всичко, описано там, а и са разпръснати между различни герои. Дори това, което изглежда съвсем логично като споделяне на мой личен опит – имиграцията в Канада – не е. Моята се случи по съвсем различни причини и обстоятелства.

==

Двете героини, от чиито гледни точки се разказва историята, са напълно фикционални образи. Аз не съм прототип на нито една от двете. Като светоусещане и темперамент съм някъде по средата на спектъра между тях. Житейският ми път също е различен.

==

Ако може да се говори за протопит, той е при режисьора Виктор Филковски

==

Той беше не от близкото, а от далечното ми обкръжение. При това дори не беше режисьор, въпреки че работеше в киноиндустрията. Имах възможност да го наблюдавам отдалеч през годините, а „запълването“ на образа му с детайли беше плод на моите проучвания, въображение и емпатия.

==

Нямам нищо против автобиографичното писане у другите, но мен не ме привлича

==

За мен предизвикателството и тръпката идват от това да вляза в кожата на друг човек - и колкото по-различен е той от мен, толкова по-добре. Да заживея с въображението си живота му (при това след дълбоки проучвания) и накрая да разбера, да почувствам сякаш лично с мен се случва това, което преди това ми е било непонятно.

==

А: Живееш в Канада от дълги години, затова и толкова добре описваш атмосферата на Монреал в първия си роман. Кога и къде се развива действието в новата ти книга?

==

_Н: _Действието в новия ми роман „Дарът“ се развива в България през XXI век. Може би изглежда странно да живея в чужбина и оттам да пиша история за България, и то не в исторически отдалечена епоха, а днес. За мен обаче е съвсем естествено.

==

Тази история може да се случи в абсолютно всяка държава

==

Можех просто да измисля на героите добре звучащи в Канада имена, да сменя имената на няколко квартала, училища и т. н. и историята щеше да се пренесе в Монреал и да зазвучи автентично.

==

Аз нямам проблем да ситуирам историите си в контекст, различен от българския. Това, с което имам проблем, е героят, от чиято гледна точка се води повествованието, да не е започнал живота си в България. И не че не мога да пиша от гледната точка на канадец – мисля, че вече ги познавам добре. Само че не искам. Не ми звучи естествено и няма да ми позволи да се отпусна, докато пиша – поне на този етап.

==

**Протагонистите ми трябва да мислят на български. **

==

Ходя си веднъж годишно в България и ми се наложи да си планирам сцените в подробности на много ранен етап, за да си извършвам наблюденията и интервютата по време на посещенията. Записвах всичко, което би могло да ме заинтересува, и понякога ми се смееха, като ме гледаха как трескаво пиша в дебелата тетрадка.

==

Само че аз щях да пиша тази сцена много по-нататък и не можех да разчитам на паметта си. Мислех си по едно време историята да започне в България и да пренеса действието в Канада заради моето удобството, но прецених, че това би бил излишен сюжетен ход.

==

А: Тоест трудно ли е да пишеш на български теми - и дори на родния си език, когато живееш толкова далече от родината?

==

Н: Досега не ми е било трудно да пиша на български теми. В „Анна и планината“ сцените, случващи се в България, се развиват най-вече в началото на прехода, когато и аз живеех там. Във втория ми роман – „Дарът“, темите са общочовешки. Трудностите като необходимостта от ранно планиране на сцените са преодолими.

==

Друг е въпросът, че аз следя плътно какво се случва в България –

==

всекидневно съм в контакт с приятели, следя медиите и т. н. Относно езика, още докато пишех „Анна и планината“, си дадох сметка, че активният ми речников запас става по-ограничен, и оттогава реших да чета книги само на български.

==

Намерих си начин да си ги доставям: поръчвала съм си по пощата, като се прибирам от България, куфарът ми съдържа най-вече книги, приятели ми носят, сега съм библиотекарка в българската библиотека и вече съвсем няма опасност да остана без четиво на български.

==

Давам си сметка, че по този начин трудно мога да компенсирам липсата на допир до жаргона. За това, слава Богу, си има интернет форуми, където съм надничала като някой воайор и съм си записвала думички в тетрадка със старанието на отличничка.

==

_А: Кои и какви са главните герои, основните теми и конфликти? Разкрий ни част от фабулата. Какво изследваш преди всичко в новия роман? _

==

_Н: _Героите, от чиято гледна точка се води действието, са четирима. А това е много. Всеки от тях си върви със своите външни и вътрешни конфликти, които са от най-различен характер. Има една голяма обединяваща тема, но не бих искала да я издавам. Това е нещо, което читателят сам трябва да открие, и е напълно възможно то да не съвпада с моето.

==

**Една от темите на по-ниско ниво е асистираната репродукция: **

==

именно това обединява и поставя двете двойки в конфликт. Друга тема е изкуството (понеже една от героините ми е балерина) – поставят се въпроси като например как се съвместява отдадеността на изкуството с всекидневния живот, какви компромиси са допустими в негово име. А основното, което изследвам, също както и в „Анна и планината“ и вероятно и в следващите ми романи, е човешката психика. Довеждам героите си до техния предел, за да видя как ще се справят.

==

Н: За кое според теб си струва да се пише и за кое не? Кои са темите, които изобщо те вълнуват творчески?

==

_А: _Досега при мен първо се ражда историята – някаква смътна идея за сюжет, и след това около нея се навързват темите. Не се сещам за теми, за които да не си струва да се пише. Толкова много неща ме вълнуват, но това са теми на по-ниско ниво. Както по-рано споменах, основното, което изследвам, е човешката психика – по какъв начин средата ни оформя и на какво сме способни, когато стигнем предела си. Това е голямата тема в моите романи. Всеки конфликт на героите ми, всяка сюжетна нишка са нейни вариации.

==

А: Каза, че четеш доста българска литература. За кое все още не е достатъчно писано в нея? Какво те е впечатлило напоследък?

==

_Н: _Прави ми впечатление, че национализмът – под различни форми, вече навлиза и в българската литература. Появи се ксенофобски роман, при това много добре написан.

==

**Друга форма, чрез която национализмът навлиза в литературата, е в амалгама с ню ейдж течението **

==

– хем се говори за духовност и магии, хем за корените, изконното и т. н. Мисля, че увлечението през последните години по диалекта – регионален или исторически, също е част от тази тенденция. Диалектът вече е толкова силен, че затруднява възприятието.

==

Например аз като дете съм чела „Дъщерята на Калояна“ на Фани Попова-Мутафова, без изобщо да се затрудня в разбирането, докато сега чета съвременни романи, отразяващи по-късни исторически периоди, но езикът им е много по-трудно разбираем.

==

А положителното, което ме впечатлява, е все по-високото ниво на съвременната българска литература

==

Имаме чудесни автори, включително съвсем млади – не искам да изреждам имена, защото ще пропусна неволно някого. За мен е голям шанс именно в този момент да пиша романите си – защото тази конкуренция, както биха я определили някои, между силни пера, действа стимулиращо, вдига нивото и ни подготвя за истинското ни съревнование като автори – със самите себе си.

==

_А: Колко време ти отне написването на романа? _

==

_Н: _Започнах да чета документални книги, свързани с този роман, в началото на 2013 г. – първите чернови на „Анна и планината“ вече бяха написани. Писането – около две години, проучванията – трудно ми е да определя, защото не съм се занимавала единствено с това, но и те отнеха години. Редактирането е отделно.

==

_А: Имаш ли идея за трета книга? _

==

Н: Не само че имам идея, но и вече я пиша. Мина доста време, откакто предадох ръкописа на „Дарът“ на издателството, така че имаше кога да напредна със следващия. Точно преди година отидох в България, за да си правя интервютата за третия роман. Вече бях започнала и да чета по въпроса.

==

А: Би ли сменила жанра и с кой?

==

Н: Водещи са историите – те определят жанра. Досега, с тези истории се чувствам добре в моя жанр - най-общо художествена литература или literary fiction на английски. Мога само да гадая какви ще бъдат следващите истории и в кой жанр биха били добре добре разказани. Е, до чик лит и до любовна проза едва ли бих го докарала, но с моите тежнения към психологизма, не бих се учудила, ако някога пропиша и психо трилъри.