Антония: Докато четох “Балкански ритуал”, непрекъснато си мислех с тъга: този сюжет вече сме го “гледали”. Не са ли обществено-политическата ни действителност и дори конспиративните теории, които циркулират у нас, твърде услужливи в случая - до степен, че почти не е останало какво в книгата да бъде “измислено”?
==
Георги: Ще ви поправя, съвсем малко, но все пак имам реплика: в моя роман има повече от един сюжет. Дори има повече от две или три фабули, които са сплетени и паралелни. И ако част от сюжетите (комисарят Колев, границата, трафикът, олигарсите) може и да са обект на медии от различен ред, то в романа има няколко линии, за които аз пиша и които са нови, чисти територии, да го кажем така.
==
Общуването на митрополита с министър-председателя, интересът въобще на светската администрация към институции като Светия Синод, взаимодействието между тези сили, видяно през историята и в съвременността… Ето ви една такава тема.
==
Голямо внимание е посветено и на младия духовник, на младежа-космополит, който се е решил да бъде монах на православната църква – защото такива хора вече от десетилетия съществуват у нас, млади герои на един непознат преди духовен свят.
==
Освен това – съдбата на ветерана от войната в Ирак. Самото излизане (първото от половин век), пътуване на български военни на истинска мисия, с истински чужд противник – това не е оглеждано, не е огласявано в нещо повече от стандартни новини и репортажи. Има цял свят вътре в това и той не е коментиран в дълбочина.
==
Иначе, за генералната корупция – права сте, много сюжети са гледани и коментирани. Аз съм се занимавал не с коментар, а с това да превърна материята (т.е. съвременния пазар на влияние) в гориво за литературен конфликт, за история.
==
Дали има какво ново да се „измисли“? Ако „Балкански ритуал“ ви кара да прелиствате страниците до финала, значи все има какво да се измисли. А освен това, аз не измислям, аз ги сънувам тези неща.
==
Антония: Изрично ли търсехте приликите между прототипи и герои, така че да няма ни най-малко съмнение кои са те? По-лесно или по-трудно се оказа да се надградят познатите характери и събития с толкова дълбок психологизъм и вникване в тях?
==
_**Георги: **_В сравнение с романа „Български рози“, тук смятам, че буквалните прилики са сведени до минимум. Наистина, права сте, за мен са важни дълбочините, които могат да се открият в характерите. Пък ако ще и тези персонажи да се нарекат с конкретни имена от реалността. Въпросът за мен е да имам доверие в тях – че са наистина многопластови, че има какво да кажат. И това е повече, отколкото е казано от тях и за тях в новините, в режисираните пресконференции. Или дори в подслушаните телефонни разговори.
==
Моят роман не е игра с готови фигури, взети назаем от политическата реалност. „Балкански ритуал“ е реалност сам по себе си. Ако някой и нещо се разпознава в друго нещо, това е по закона за дълбинната връзка на изкуството с живота, не по законите на някаква плоска пропаганда. Аз нито за миг не искам да убеждавам читателя си в някаква политическа кауза.
==
Антония: Всичко, в обществото, което описвате, изглежда като прецизна конструкция на неведоми сили, воюващи посолства, тъмни политически стратегии, задкулисие? Разпада ли се в този контекст разумът и свободната гражданска воля? И страдаме ли от национална депресия, разчитайки на врачки?
==
Георги: Не, не всичко е човешка конструкция. Както се усеща в тази книга, има метафизика в нашия живот. Невидимото обгражда видимото. Корупцията, финансовите схеми, купените и продадени избори, влиянията от Запад (САЩ, НАТО) и от Изток (Русия) – това са само вектори на видимия свят.
==
Моите герои един по един се сблъскват с нещо по-голямо, по-сложно. Оказва се, че има и други измерения на живота им. Не всичко е в тяхна власт. Не всичко дори е възможно да бъде видяно с просто око.
==
„Балкански ритуал“ е донякъде и самото ритуално действие, което е необходимо да извършиш, за да проникнеш отвъд привидната завеса. Има духовен живот, има сила на мисълта – едно такова разумно действие с ум и душа, дори когато го упражняват слаби, невръстни или отчаяни хора… Има и сила на разкаянието, която всъщност довежда до могъщи събития, ако е искрена. И тогава именно от дълбочината на пропадането може да се извърви невероятно голям път нагоре.
==
Често става така, че онзи, който е на равното, не се стреми към висота. А някой в дупката, пропаднал, ако се изкачи на това равно място, се оказва, че е повишил много повече своя духовен ръст. Изкачил се е по-високо от онзи, другия.
==
Антония: Все пак - в реалността ни такава каквато е сега - възможни ли са действително герои като отец Петър, момчето-монах, министър Мандаджиев: герои, които предвид - или въпреки - средата, в която трябва да функционират, изживяват морални сътресения и душевен катарзис? Като че ли не сме го виждали да се случва наистина.
==
Георги: Аз описвам един несъществуващ свят, който обаче е плътен и жив. Той не е аналог на реалността, той е действителен сам по себе си, в мистерията на книгата. Задвижван е от въображението. Целта му обаче не е просто да забавлява и да прави някакви художествени обобщения.
==
Искрената цел на моя роман е да създаде у читателя съмнение: дали всичко в неговия свят е така стабилно? Дали човек е така всесилен, както си мисли? Дали рационалните отговори винаги ще му вършат работа? Аз не харесвам доволството на човека, усещането, че си е уредил света и живота. И че всичко му е ясно. Това е огромната лъжа, от която започват много беди.
==
В романа доста се занимаваме с власт, с управление и манипулации на хора, на история, на пари и човешка памет. Тия неща не ги командва космосът, те са плод на човешки планове, конспирации в името на някакъв вид успех, желание да се владее материята.
==
Ако човекът би бил по-малко самоуверен, ако се усъмни в стандартите си за истина и правота, тогава и размерите на неговите манипулативни действия ще се променят. Защото ние често сме манипулатори и мошеници дори без да го искаме, без да си даваме сметка. Мерим уж честно, но мерните ни единици са грешни. В „Балкански ритуал“ намеквам постоянно за универсалната мерна единица. И тя не е (просто) човешка.
==
Антония: Образът на комисар Траян Колев е образ на самотен боец, един съвременен Робин Худ, който може да нарушава закона, но в името на справедливостта. Лично за мен той сякаш олицетворява и мъжеството без потенция (символизирано и от отношенията му с жените). Помислих си, че такава е и цялата ни гражданска съпротива: гласовита, но като че ли обречена, безплодна. Всъщност невъзможно ли е справедливостта у нас да се постигне по реда на правото?
==
Георги: Вие ще кажете какво символизира или обобщава моят персонаж. На мен не ми е работа да го анализирам. Аз няма как да знам какво означава едно или друго събитие в романа. Моята работа е да знам какво то Е. За Колев – аз го виждам плътно, чувам го как говори, как се движи. Мога да си спомням неговите спомени и му вярвам, дори когато с него се случват невероятни неща.
==
Защо да е безплодна съпротивата му? Да не издаваме сега от сюжета, но той прави смели неща, крайни неща. И не е гласовит. Мълчи и действа. Скромността му може да е резултат на асоциалност, на някаква травма… Но повечето хора, които са ми интересни и ме предизвикват към контакт, крият в себе си травма. Крият тайна. Аз обичам тайните.
==
Антония: Някои от героите ви страдат от заболявания, за които не знаят. Не ли това типична диагноза на обществото ни - да боледува, без да си дава ясна сметка за това?
==
_**Георги: **_Не съм се замислял… Това е ваше откритие, може би е вярно. Но констатацията, че обществото ни боледува не е достатъчно оригинална, че да й се посвети толкова много… Това е общоизвестно. Какво е лекарството? Кой може да е лекарят? Това е по-важното. В „Балкански ритуал“ се случват (поне) две чудесни излекувания на страдащи хора.
==
Антония: Романът създава усещане, че въпросите са повече от отговорите.
==
Георги: Светлината ли е повече от тъмнината? Денят ли е по-дълъг от нощта? Има определен цикъл, движение. Понякога нощта е толкова дълга, че не вярваме дали ще свърши някога. Друг път имаме волята и смелостта да ходим дори в безлунна нощ и намираме пътя.
==
Аз написах книга с различни персонажи – селски хора, градски хора, зрели и мъдри, невръстни и дори смахнати, за духовно извисени или морално разпаднати, за материално богати и просещи хора, за честни до крайност и вродени лъжци. Всички тези герои – както и всички читатели, – са на блюдото на едни везни. Четенето е премерване на тежестта, накланя везните натам или насам. Вие решавате, както и в живота. Всяка страница, както и всеки ден.
==
Антония: Защо решихте да разширите чисто националния контекст и да поставите сюжета в рамките на няколко десетилетия, страни и континента? Романът изисква енциклопедични знания - много ли трябваше да четете и да се подготвяте, за да покриете толкова много теми, терминологии и времена?
==
_**Георги: **_На мен всичко това ми е много интересно. А иначе – смятам, че „Балкански ритуал“ не изисква от читателя никаква специална подготовка. Изисква само любопитство. Вътре в романа са всички исторически детайли, връзките са посочени, нужните факти присъстват. Бих казал, че той дава, а не изисква. Книгата е образователна, това беше една от идеите ми – да разкажа вълнуващо приключение, в което има и старопечатни книги, и гмуркане в политическата история, и скокове чак до древността, до персийските царе и връзките им с тракийските земи. Има и химия, има и военно дело, и лингвистика. Като я затвориш, да знаеш нещо повече.
==
Как да откъсна историята, в която са замесени археологически открития и тайнствени разкопки – как да отделя това от широкия контекст на културата? Говоря за съвременната България и за драмата на държавниците, които са принудени да се съобразяват с жестоки изисквания на „велики сили“. Как без история тогава, и то без европейска, световна история?
==
Аз не съм разширявал националния контекст, аз просто се интересувам от всичко, а не от една фрагментирана част от света. Първата крачка към самоизолацията и провинциализма е да не вярваме, че нашия микрокосмос е част от макрокосмоса на културите. Искам да дам на читателите си възможност да пътуват в пространството и времето. Това е един от начините да стоим будни за факта, че светът ни принадлежи. Заедно с отговорностите от това.
==
Антония: Всичко ли е (въпрос на) политика?
==
Георги: Какво значи политика? Това е една дума, която трудно се обяснява, а с нея се обяснява всичко. Не е ли всичко обаче в морала? Не е ли всичко въпрос на търсене на истината – за всяко престъпление, за всяко честно или безчестно деяние?
