“Не очаквам нищо от живота, отивам да го срещна” и “само мъртвата риба следва течението” - така ли тръгваш на своите пътувания и претърпя ли през годините еволюция начинът, по който обикаляш света?
==
Писателите уж пишат проницателни неща, но не умеят изобщо да ги прилагат на практика! И аз така: харесва ми да пиша за нямането на очаквания, ама вероятно имам. И подозирам, че понякога следвам течението дори без да разбирам това.
==
След тази уговорка - да, има еволюция. Различните видове пътувания ме промениха - окастриха сериозно суетността; окуражиха ме да заговарям непознати, защото всяка възможност е съвсем буквално единствена; промени се дори концепцията ми за “хубаво време” - сега като се събудя и видя, че вали и е мрачно, ми е вълнуващо (след толкова време в мъгли и дъждове, човек привиква да извлича жизнена емоция и от тях). Другата важна, малка еволюция е, че пътувайки сега, съм далеч по-тренирана и способна да открия нещо интересно дори в прозаична обстановка. Нямам нужда от забележителности, за да забелязвам.
==
Споделяш пътешествията си с Георги. Би ли могла да ги извършиш сама и кое би било различното тогава?
==
С много малко хора бих тръгнала на дълъг път. Пътят е сериозно изпитание - за тялото, за търпението, за волята, за устойчивостта на несъзнаваното микадо у теб… А Георги захожда удивително към всякакъв род проблеми - приема ги с инженерно любопитство, малко като разбъркано лего на килима. Има упорството, ума и ведрината да разплита възли и да продължава напред (или назад, ако се налага). Донякъде за мен това да наблюдавам и да се уча от подобен човек в действие е по-сериозната стойност на пътешестването.
==
Начинът ви на пътуване (популярен сред доста, особено млади, хора) е далеч от съвременните удобства - въпрос на финанси или по-скоро философия е това, и пречат ли традиционният туризъм и удобства на пълното възприятие и видимостта на “чудесата” (по “съседа на чудото”)?
==
Не е философия, просто е някакъв комплект от потребности и непотребности, естествено заложени. На нас ни е принципно непотребно да ходим, да речем, в скъпи ресторанти. Не го правим и тук, у дома. Непотребно ни е да си купуваме сувенири или подаръци, да спим в хотел. Искам да кажа, аз не се лишавам от тези неща по простата причина, че изобщо не съм ги пожелавала.
==
Иначе, няма да тръгна да укорявам хората, които търсят удобства на път. Виждала съм достатъчно номади-философи, които са анти-лукс, но същевременно са повърхностни. И обратно, това, че някой пътува по-”туристически”, не значи, че не е търсачески настроен. Няма формула, за нищо няма формула.
==
Казваш, че писането “на коляно” и “в крачка” е дисциплинирало стила ти, че литературността не му е понесла. Поразсъждавай за това…
==
Накратко казано, установих, че в надпреварата по въображение губя много, ама много сериозно по точки от живота. Такива неща се случват по света, толкова невъобразими, абсурдни, логично заплетени, че съм 100% сигурна - ничие въображение не може да ги съчини. То е нещо като да си чел сибирския пътепис на Радичков. После си викаш: “Абе, аз, завалията, с кой акъл съм тръгнал да пиша!?” Някак се смиряваш, но без да се потискаш. Даваш си ясна сметка, че ще си по-полезен за себе си като внимателен репортер от земите на световното въображение, отколкото като трибуна само на собственото си.
==
Кога разбра, че си се превърнала от пътешественик в ловец на истории? Защото, предполагам го, вече тръгваш навсякъде с тази нагласа, нали, сама се оглеждаш за хората и ситуациите, които биха могли да се превърнат в импресии от пътешественическия ти дневник…
==
Да, но пак с един нюанс. Старая се да не се привеждам чак в такъв търсачески режим. Защото той може да е сковаващ, да носи разочарование, ако не откриваш нищо. И така да те лиши от любопитството да поразгледаш и нищото отблизо. От друга страна, аз много често разменям истории - никой непознат няма да тръгне да ти разкрива лични неща, ако и ти не се откриеш. Така че не е само лов, не е еднопосочно движението.
==
Как подреди историите? И защо ми се струва, че по-скоро нямаш наистина тъжни истории - или най-малкото те са винаги с лъч светлина в тях?
==
Подредих ги така, че в максимална степен да отразяват усещането ми за света. В нещо като умишлено скроен хаос - привидно изглежда, че съседните истории са безкрайно различни, от твърде разнолики места, обаче като ги прочетеш внимателно, долавяш неочаквана, тиха връзка.
==
За тъжните истории… вярвам в човешката способност да сублимира тъгата, да я превръща в нещо градивно, да я рециклира. Без това преображение - на думи и на дела - животът не ми е особено интересен, няма майстория, няма игра на преобръщане.
==
Нужни ли са други очи, за да осъзнаем чудото, способни ли сме сами да си дадем сметка какво имаме, когато живеем до или във него, както е в онази история?
==
Да, нужни са, и това не го казвам аз, а невронауката. Мозъкът действа често на автопилот: когато научите как да правите нещо, вече дори не мислите, докато го правите; когато свикнете с пътя до работата, краката ви водят сами. И това е съвсем нормално - иначе представете си колко енергия щеше да ни трябва да заучаваме всичко наново и наново, да сме постоянно в “първи клас”. Така че чуждото е остър завой по пътя на автопилота, то е фитнес за мозъка.
==
В историите ти присъства предимно Азия и много малка част от Европа? Скучна и твърде пребродена ли е традиционна Европа, възможно ли е да даде също толкова вълшебни истории?
==
Причината е, че западна и централна Европа съм обходила по-отдавна, когато не съм се сещала да си записвам. Много се мъчих да опиша преживелиците си от Шотландия например, от остров Скай - едно от най-прекрасните и мъгливи места на света. Дълго се старах да възстановя и една история от Аушвиц, където беше толкова спокойно, поляните край газовите камери толкова тучни, граховата супа - най-вкусната, която съм яла. И всичко това в концлагер. Обаче прецених, че не мога да извлека същината от паметта си - у мен е останало само усещане, без факти, без ясни лица и разговори.
==
В тази връзка имаш ли намерение за продължение на тази книга и какво ще е то?
==
Погледът ми сега е насочен към Грузия, Армения, Иран, Чили. Много са ми интересни. Но за самото превръщане на изпътуваното в написано… - там командва широк бохемски борд на директорите: тялото, здравето, късметът, спътниците ми, неочакваните обрати на съдбата.
