Антония Апостолова: Баналността на вечните теми ражда най-силнaта литература

Като че ли за това пиша в тези разкази - за тези специални моменти на меланхолична проницателност. Героите ми се изправят срещу себе си или паметта за случилото се с тях - те като че ли разопаковат опита си, надяват очилата за близко виждане, надничат през гръб към бездната, по ръба на която едва са преминали. Ала понякога пропадането е неизбежно и неудържимо

Антония Апостолова: Баналността на вечните теми ражда най-силнaта литература